Самоковско македонско благотворително братство
| Самоковско благотворително братство „Христо Чернопеев“ | |
| Информация | |
|---|---|
| Тип | обществена организация |
| Основана | 1924 г. |
| Положение | несъществуваща |
| Седалище | Самоков, България |
| Езици | български |
Самоковското македонското благотворително братство „Христо Чернопеев“ е организация на бежанците от областта Македония, установили се в Самоков.
История[редактиране | редактиране на кода]
На 10 февруари 1924 година на общо заседание Самоковското македонско благотворително братство „Христо Чернопеев“ избира настоятелство в състав Никола Мартинов (председател), Ангел Райнов (секретар), М. Фиров (касиер), Кирил Минчев и А. Икономов са съветници, а А. Мишев, Никола Филипов и Иван Кехайов са в контролната комисия.[1] На 22 февруари 1925 година е избрано ново настоятелство в състав Георги Манасиев (председател), Ангел Райнов (подпредседател), Антон Машев (секретар), Трайко Цветанов (касиер) и членове съветници Ангел Филипов, Киро Радев и Петър Кехайов.[2]
На 17 май 1925 година братството е преосновано с патрон Христо Чернопеев, а за патронен празник е избран 11 ноември - денят на влизането на българската войска в Солун през Балканската война. В настоятелството му влизат Георги Манасиев (председател), Ангел Райнов (подпредседател), Антон Машев (секретар), Трайко Иванов Цветанов (касиер), а членове съветници са Петър Кехайов, Киро Радев и тричленна контролна комисия в състав Кирил Минев, Никола Мартинов и Илия Иванов.[3] На 21 февруари 1926 година в настоятелството влизат Никола Мартинов (председател), Димитър Малчев (подпредседател), Кирил Минчев (секретар), Христо Григоров (касиер) и съветници Ангел Райнов, Иван Кехайов и Коста Андреев.[4] Последните двама са заменени от Тодор Димчев и Кирил Кепенджиев.[5]
В 1938 година настоятелството се състои от Никола Стефанов Мартинов (председател), Никола Димитров Ризов (секретар) и Христо Глигоров Попниколов (касиер), а в надзорната комисия са Антон Йорданов (председател) и членовете Иван Попов Мазнев и Кирил Венков Леков.[3]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Хроника // „Независима Македония“ II (54). София, СМЕО, 18 април 1924. с. 3.
- ↑ Хроника // „Независима Македония“ III (101). София, СМЕО, 13 март 1925. с. 3.
- ↑ а б Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 544 – 545.
- ↑ Съюзенъ животъ // „Независима Македония“ IV (151). София, СМЕО, 19 март 1926. с. 3.
- ↑ Съюзенъ животъ // „Независима Македония“ IV (153). София, СМЕО, 2 април 1926. с. 3.
