Направо към съдържанието

Асен Хадживасилев

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Асен Хадживасилев
български политик
Роден
1877 г.
Починал
Народен представител в:
XVIII ОНС   

Асен Хадживасилев с псевдоним Асен[1] е български революционер, деец на Македоно-одринската организация, Вътрешната македоно-одринска революционна организация, а по-късно и на Българската комунистическа партия.[2][3][4]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Асен Хадживасилев е роден през 1877 година в Самоков, тогава в Османската империя. Завършва Кюстендилското педагогическо училище и се занимава с книжарство. През 1895 година участва в Четническата акция на Върховния македоно-одрински комитет, по време на което е заловен и заточен на остров Родос[4] или в Диарбекир.[2][3] През 1897 година получава амнистия[4] Делегат е от Кюстендилското дружество на Четвъртия македонски конгрес през юни 1897 година.[5] Делегат е и на Осмия македоно-одрински конгрес през април 1901 година от Самоковското дружество.[6]

В 1902 година в Самоков става член на БРСДП[2] и открива книжарница в града.[3] В 1903 година участва в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание.[4] От 1905 година[3] е четник при Яне Сандански в Серския революционен окръг.[2][3] През 1905 година е войвода в Дедеагачко, а през 1912 година действа с чета в Разложко.[4]

След Младотурската революция в 1908 година, Хадживасилев се легализира и се прибира в Самоков. В 1910 година БРСДП (тесни социалисти) печели общинските избори в Самоков и Хадживасилев е избран за помощник-кмет на града.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в четата на Георги Занков.[7] По-късно е войвода на собствена чета, а при обединението на четническите сили намиращи се в Банско, при което те са разделени на две ударни колони от по 70 души, Асен Хадживасилев е войвода на лявата колона.[8] Участва в Първата световна война и във Владайското въстание.[3]

След 1912 година често е избиран за общински съветник.[2] Член е на ръководството на БКП в Горна Джумая от 1919 година.[3] През 1920 година Централният комитет на БКП го изпраща като свой пълномощник в Мелнишка околия.[2][3][4] Хадживасилев развива широка дейност по изграждане на комунистически организации в Петричкия район, познат му от революционните години, като се сблъсква със съпротивата на ВМРО.[2] Избран за народен представител от Петрички окръг в XVIII народно събрание (1919 - 1920).[3] Делегат е на Втория (1920), Третия (1921) и Четвъртия конгрес на БКП (1922).[3]

През 1923 година участва в подготовката на комунистическо въстание.[2] Участва в Септемврийското въстание с Горноджумайския въстанически отряд.[3] На 28 септември е арестуван и убит от дейци на ВМРО край Долно[2][4] или Горно Спанчево.[3][9]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 90.
  2. ↑ а б в г д е ж з и к Тасев, Славчо. Безсмъртните 1922 - 1944. Биография на загиналите в борбата против капитализма и фашизма от Благоевградски окръг. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1971. с. 32.
  3. ↑ а б в г д е ж з и к л м Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 366.
  4. ↑ а б в г д е ж Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 175.
  5. ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 106.
  6. ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 259.
  7. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 748.
  8. ↑ Николов, Н., Средков, Р. – „Война за национално освобождение и обединение 1912-1913“, София, 1989, Военно издателство, стр. 95
  9. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 489.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Асен_Хадживасилев&oldid=12409798“.