Горно Спанчево
- Вижте пояснителната страница за други значения на Спанчево.
| Горно Спанчево | |
  Горно Спанчево  Горно Спанчево | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 55 души[1] (15 март 2024 г.) 3,75 души/km² |
| Землище | 14 863 km² |
| Надм. височина | 477 m |
| Пощ. код | 2824 |
| Тел. код | 074388 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 16969 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Сандански Атанас Стоянов (независим политик; 2019) |
Го̀рно Спанчѐво е село в Югозападна България, в община Сандански, област Благоевград.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Горно Спанчево се намира в подножието на Пирин планина. През него минава третокласен път от ГКПП Златарево и село Катунци за град Гоце Делчев през прохода Попови ливади.
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Името е по изчезналото лично име *Спан < спан „който много спи“. Сравними са местното име Спанча, горист хълм и пасище на З от Алистрат, Драмско, селищните имена Долно Спанчево, Петричко, Спанчов, Силистренско, Спанчово, Ругуновско, Спанчево, Кочанско, Спанци, Леринско,[2] Спанците, Габровско, река Спанч, Кукушко.
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]През XIX век Горно Спанчево е част от Демирхисарска каза на Османската империя. През 1876 година на мястото на по-стар храм е изградена църквата „Света Петка“ – паметник на културата.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Горно Спанчово (Gorne-spantchovo) е посочено като село с 42 домакинства и 130 жители българи.[4]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Спанчово, до Бистрица, на С от Валовища 6 часа. Пътят лошав и твърде каменист; следва течението на Бистрица. Земледелци, овчаре и железари; има и един самоков. 1 гръцка църква, и училище също такова с 32 ученика. 60 къщи.[5] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото е населявано от 250 жители българи-християни и 30 власи.[6]
Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година селото (Gorno-Spantchevo) вече се числи към Мелнишка кааза. Християнското население на Горно Спанчево се състои от 320 българи екзархисти. В селото функционира 1 начално българско училище с 1 учител и 17 ученика.[7]
В България
[редактиране | редактиране на кода]През 1985 година селото има 206 жители. Към 1 януари 2008 година населението на селото брои 92 жители.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[8]
| Численост | |
| Общо | 80 |
| Българи | 76 |
| Турци | - 3 |
| Цигани | - |
| Други | - |
| Не се самоопределят | - |
| Неотговорили | 3 |
Икономика
[редактиране | редактиране на кода]В селото се намира ВЕЦ „Спанчево“, част от Каскада „Пиринска Бистрица“.[9]
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Редовно събитие е съборът на село Горно Спанчево, който се провежда всяка година 25 – 26 юли.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Горно Спанчево
Ангел Поповчев (1868 – 1905), български революционер от ВМОРО- Ангел Харизанов Спанчовалията (1870 – 1902), български революционер, деец на ВМОК, роден в Горно или Долно Спанчево
- Георги Спанчовалията (Георги Иванов Шуплев, 1869 – 1903), български революционер, деец на ВМОРО
- Паскал Апостолов, македоно-одрински опълченец, 26-годишен, земеделец (тютюнджия), неграмотен, Струмишка чета, 2 рота на 13 кукушка дружина[10]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 156.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 221.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 138 – 139.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 854.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 184.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 192-193. (на френски)
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
- ↑ Набатов, Никита и др. Електроенергетиката на България. София, Тангра ТанНакРа, 2011. ISBN 978-954-378-081-5. с. 131 – 134.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 49.
