Света Богородица Пантанаса
- Вижте пояснителната страница за други значения на Света Богородица Пантанаса.
| „Света Богородица Пантанаса“ Παναγία Παντάνασσα | |
 Местоположение в Мелник | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Мелник |
| Вероизповедание | Българска православна църква – Българска патриаршия |
| Епархия | Неврокопска |
| Архиерейско наместничество | Санданско |
| Изграждане | вероятно 1209 – 1230 година |
| Статут | руини |
„Света Богородица Пантанаса“ (на гръцки: Παναγία Παντάνασσα, в превод Света Богородица Всецарица) е средновековен православен манастир, разположен край град Мелник, България.[1]
Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]Руините на манастира са разположени източно от града, след стадиона на малка височина край пътя за Рожен.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Според исторически документи, манастирът е построен от деспот Алексий Слав, тоест между 1209 година, когато Мелник става столицата на държавата на Слав и 1230 година, когато след Клокотнишката битка, Мелник е присъединен към България. Голяма част от запазените оградни стени са от този първи строителен период на манастира. Вторият строителен период е от края на XVI – началото на XVII век. Манастирът функционира до началото на ΧΧ век, когато в 1904 година пагубно пострадва от голямо земетресение.[1]
Археологически проучвания са правени в 2005 и 2006 година под ръководството на Виолета Нешева.[1]
В 2012 година Нешева открива четири погребения в параклиса „Света Троица“ на манастира, за които тя смята, че са на семейството на деспот Алексий Слав, като едното от тях е на самия деспот.[2][3]
Описание
[редактиране | редактиране на кода]При разкопките са разкрити части от южната и западната оградни стени на манастира, подпорни на ската. Максималната височина на стените е 2,50 m – там започва вътрешното ниво на манастира. Входовете са два – и двата от запад, като вторият е при чупка на южната стена. До първия се стига по каменна стълба, която е добре запазена. В чупката на южната стена има много добре запазено манастирско аязмо с чешма и с каменно корито.[1]
В северния край, под скалите, са разкрити основи на почти квадратна сграда на две нива, като разликата между тях е 2,50 m. Входовете и за двата етажа са от изток. Тук вероятно са били магерницата и трапезарията на манастира – на първото ниво има следи от огнище, а в източния край на южната фасада има полукръгла ниша, в която вероятно е имало ритуална мивка за ръце.[1]
Манастирът има два двора, които са разделени от каменна стена с посока север – юг. Западният е по-ниско от източния, тъй като е в началото на височината.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж Нешева, Виолета и др. Манастир „Св. Богородица Пантанаса“ в град Мелник. В: Археологически открития и разкопки през 2006 г. София, 2007. с. 542-545.
- ↑ След 40-годишни археологически проучвания на проф. дин Виолета Нешева и екип археолози: Откриха гроба на мелнишкия деспот Алексий Слав, въртял на пръста си с дипломатическа гъвкавост латини, ромеи и българи // Вяра, 22 октомври 2014. Посетен на 17 май 2017.[неработеща препратка]
- ↑ Изпращаме останките на племенника на цар Калоян за изследване в САЩ // OffNews. 21 октомври 2014. Посетен на 17 май 2017.
| ||||||||||||||||||||
