Света Богородица Спилеотиса
- Вижте пояснителната страница за други значения на Света Богородица Спилеотиса.
| „Света Богородица Спилеотиса“ | |
 Състояние на манастира към 2025 година | |
 Местоположение | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Мелник |
| Вероизповедание | Българска православна църква – Българска патриаршия |
| Епархия | Неврокопска |
| Архиерейско наместничество | Санданско |
| Изграждане | вероятно 1209 – 1211 година |
| Статут | руини |
„Света Богородица Спилеотиса“ или „Света Зона“ е средновековен манастир, който към днешна дата принадлежи към Неврокопската епархия на Българската православна църква. Манастирът, обявен за паметник на културата с национално значение, се намира само на километър югоизточно от центъра на град Мелник.[1]
Предполага се, че сградата на манастира е изградена от самостоятелния мелнишки владетел деспот Алексий Слав около 1209 – 1211 г. През 1220 година деспот Слав издава грамота на манастира – Сигилият на деспот Алексий Слав, с която му дарява земя, книги и църковна утвар и му дава пълен имунитет.[1] От втората половина на XIV век до началото на XX век манастирът е метох на Ватопедския манастир в Света гора. Дълго време манастирът запазва почетното си място в духовния и културния живот на Мелник. Той има важно значение и цариградските патриарси неведнъж повеляват на местните митрополити да не се бъркат в делата му. Запада едва през XIX век, заедно с другите мелнишки манастири.[2]
Манастирът е разположен на плато на хълма Свети Никола в източния край на Мелнишката крепост. Едната от двете кули охраняващи пътя към Неврокоп е манастирската. Манастирът е разрушаван в средата на XIII, в XVI и в XVIII век. В 1795 година в развалините на манастира е построена църквата „Света Богородица на Светия пояс“ („Света Зона“). Манастирът е изоставен след изселването на гръцкото население в 1913 година. През 40-те години върху средновековната манастирска църква е построен параклис.[1] В стенопис има вписан надпис:
| „ | Δέησις τῶν δούλων τοῦ Θεοῦ Μαυρούδι, Μανόλι καὶ ἡ μήτηρ αὐτῶν Κομνεάνη. 1731[3] | “ |
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Баева, Вихра. Света Зона: един специфичен местен култ от Мелнишко.
- Нешева, Виолета. Мелнишкият манастир „Св. Богородица Спилеотиса“ („Св. Зонá“) в нови документи
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Голяма енциклопедия България, Том 7. София, БАН, Научноинформационен център „Българска енциклопедия“, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. с. 2777.
- ↑ Мелник. Манастир „Св. Богородица Спилеотиса“. София, „Издателство на БАН“, т.2, 1994, стр. 20.
- ↑ Trifonova, Alexandra Ph. Ελληνικές μεταβυζαντινές επιγραφές από το Μελένικο και την περιοχή του // Σερραϊκά Σύμμεικτα (4). Σέρρες, 2018. σ. 74. (на гръцки)
| ||||||||||||||||||||
