Голем Цалим
| Голем Цалим | |
  Голем Цалим  Голем Цалим | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 13 души[1] (15 март 2024 г.) 1,77 души/km² |
| Землище | 7848 km² |
| Надм. височина | 659 m |
| Пощ. код | 2800 |
| Тел. код | 0746 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 15549 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Сандански Атанас Стоянов (независим политик; 2019) |
Голѐм Ца̀лим е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, област Благоевград.
География
[редактиране | редактиране на кода]Голем Цалим се намира в планински район.
История
[редактиране | редактиране на кода]Църквата „Свети Илия“ е изградена в 1865 година.[2]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Тимар Цалип (Timar tsalipe) е посочено като село с 30 домакинства и 110 българи, а Вакъф Цалип с 45 домакинства и 150 българи.[3]
| „ | Голем Цалим, село на С от Дебрене 1/2 час път. Планинста местност; главно занятие скотоводство. Църква, в която се чете гръцки. Броят на къщите е 45, само българе.[4] | “ |
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на Вакъвъ Цалимъ е 210 души, всички българи-християни, а на Тимаръ Цалимъ е 185 души, всички българи-християни.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година четирима жители на Голем Цалим са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[7]
| Численост | |
| Общо | 14 |
| Българи | 12 |
| Турци | - |
| Цигани | - |
| Други | - |
| Не се самоопределят | - |
| Неотговорили | 2 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 213.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 142–143.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 28.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 189.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 837.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
