Методи Алексиев
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Методи Алексиев.
| Методи Алексиев | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
27 февруари 1887 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Солунска българска мъжка гимназия |
| Награди | „За заслуга“ |
| Методи Алексиев в Общомедия | |
Методи Алексиев Янушев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Българската комунистическа партия.[1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Алексиев е роден на 27 февруари 1887 година в град Велес, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Учи в Солунската българска мъжка гимназия, където става член на ВМОРО. В 1906 година, преследван от властите, заминава за Сяр и учи в Българското педагогическо училище. Става нелегален и влиза в Горноджумайската чета, на която е секретар, а по-късно е в щаба на четата на Яне Сандански (1906 – 1908).[2]
Прави: Мирчо Икономов, Пандо Попманушев, Михаил Шкартов и Методи Алексиев, 1908 г.
В 1908 година след Младотурската революция се легализира и става учител. В 1912 година след избухването на Балканската война е начело на чета, подпомагаща действията на българската армия в Разлога и Драмско.[2] По-късно служи в Нестроевата рота на 14-а воденска дружина на Македоно-одринското опълчение. Носител е на бронзов медал.[3]
В 1913 година влиза в Българската работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти). През Първата световна война служи в 29-и пехотен полк и участва във Владайския метеж в 1918 година.[2]
След войната се установява в Горна Джумая и от 1920 до 1923 година е член на Окръжния комитет на БКП.[2] Касиер е на кооперация „Освобождение“ в града.[1] През Септемврийското въстание командва въстаническа чета в Горноджумайския въстанически отряд „Христо Ботев“. Задържан е като заложник в четата на Алеко Василев и по-късно е освободен. Продължава да се занимава с комунистическа дейност и работи за възстановяване на организацията на БКП в Горна Джумая.[4][1]
По време на Горноджумайските събития през септември 1924 година дейци на Вътрешната македонска революционна организация го отвличат от читалището в Петрич и го убиват по пътя от Горна Джумая за Покровник.[4][5][6][1][7]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Тасев, Славчо. Безсмъртните 1922 - 1944. Биография на загиналите в борбата против капитализма и фашизма от Благоевградски окръг. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1971. с. 29.
- ↑ а б в г д Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 15.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 17.
- ↑ а б Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 16.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 6.
- ↑ Билярски, Цочо, съставител. Тодор Александров. Живот легенда. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1991. с. 232.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 13.
- Дейци на ВМОРО
- Македоно-одрински опълченци
- Български революционери от Македония
- Български военни дейци от Първата световна война
- Български комунисти до 1944 година
- Участници в Септемврийското въстание
- Жертви на политически убийства в България
- Незавършили ученици в Солунската българска мъжка гимназия
- Възпитаници на Сярското българско педагогическо училище
- Родени във Велес
- Санданисти
- Жертви на междуособици в македоно-одринското революционно движение
- Носители на орден „За заслуга“
- Български просветни дейци от Македония
- Български имигранти от Македония в Благоевград