Петър Китанов

Петър Китанов
	Петър Китанов
български революционер
	Петър Китанов, 1904 г. Източник Държавна агенция „Архиви“
Роден	1875 г. Лешко, Османска империя
Починал	24 май 1912 г. (37 г.) Горна Джумая, Османска империя
Учил в	Солунска българска мъжка гимназия; Национален военен университет
Партия	Народна федеративна партия (българска секция)
Семейство
Братя/сестри	Александър Китанов
	Петър Китанов в Общомедия

Петър Китанов Николов с псевдоним Хайдушки е български търговец и революционер, горноджумайски околийски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

Китанов е роден в 1875 година в Лешко, Горноджумайско, в Османската империя, днес в България. Брат е на Александър Китанов. Петър Китанов завършва българската гимназия в Солун. Учи във Военното училище в София, където се сближава със съученика си Гоце Делчев. Работи като търговец на дървен материал и същевременно развива революционна дейност. Подгонен е от турските власти в края на 1901 година и бяга в четата на Христо Чернопеев. Взема участие в аферата „Мис Стоун“, като осигурява укриването на пленената мисионерка. Първоначално е помощник-войвода на Чернопеев. По време на Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година действа в Разложко. След въстанието става войвода в Струмишки революционен окръг, а по-късно в Горноджумайско, където действа по десния бряг на Струма, докато войводата Ичко Бойчев действа по левия.^[1]

След Младотурската революция в 1908 година е сред основателите на Народната федеративна партия (българска секция). Убит е от младотурските власти на 24 май 1912 година в Горна Джумая.^[2]^[3]^[4]

Галерия

Иван Харизанов, Антон Страшимиров, Христо Чернопеев, Петър Китанов, 1908 г.
Четите на Петър Китанов и Ичко Бойчев през Хуриета
Александър Стефчов – Старото, Коце Марков, Петър Китанов и Александър Андреев – Чапата
Портрет от Т. К. Апостолов, София. Източник Държавна агенция „Архиви“

Бележки

↑ Драгомиров, Васил. Спомени, в: Борбите в Македония, Звезди, София, 2005, стр. 186.
↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 77.
↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 434.
↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 220.

[1] Драгомиров, Васил. Спомени, в: Борбите в Македония, Звезди, София, 2005, стр. 186.

[2] Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 77.

[3] Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 434.

[4] Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 220.

[1]

[2]

[3]

[4]