Йован Весов
| Йован Весов | |
| български общественик | |
| Роден |
1843 г.
|
|---|---|
| Починал | 16 ноември 1922 г.
|
Йован (Иван) А. Весов е български общественик от Македония, виден член на Велешката българска община.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Йован Весов е роден в 1843 година[2] в град Велес, тогава в Османската империя. Заедно с брат си Саздо Весов участва дейно в борбата за самостоятелна българска църква. Участва активно в изгонването на гръцкия владика Антим и в избора на последвалите български владици. Организира посрещането на митрополит Доротей Скопски на велешката гарада, при пътуването му за Скопие. През април 1873 година е част от депутацията, която отива в Солун да поднесе от страна на Велешката българска община задоволството от назначението на първи български велешки владика Дамаскин. Успява да предоврати разпореденото от властите предаване на власите гъркомани на църквата „Свети Спас“. При митрополит Дамаскин Велешки (1873 - 1875) и след заминаването му за Цариград (1875 - 1878) е член на епархийския съвет.[1]
Той е един от основателите и касиер на читалище „Просвещение“ във Велес, създадено на 1 септември 1871 година.[3] В 1869, 1870 и 1871 годидан е избиран за касиер на училищното настоятелство в град Велес.[1]
След сключванието на Санстефанския договор, в много градове в Македония властите започват да събират подписи от населението да протестират чрез посланиците в Цариград в Берлин против договора. Във Велес пристига специален пратеник от Солун Хаджи Хамид ефенди, изпратен от правителството, властите официално да отричат. Власите и турците във Велес подписват протеста в хюкюмата. Извикани са и българските първенци заедно с Весов в хюкюмата, но Весов отказва и организира българската съпротива и протестът не е подписан от нито един българин. На 3 юни 1878 година заедно с Костадин Шулев и иконом поп Тодор Митов, заместника на Дамаскин, заминават за Пловдив, като представители на велешани, за да изложат положението в Македония на княз Дондуков – Корсаков и на екзрх Йосиф I и да искат прилагането на Санстефанския договор. Развива дейност против появилата се във Велешко и в Азот сръбска пропаганда.[1]
След подписването на Берлинския договор, се връща във Велес и до идването на митрополит Авксентий (1894 – 1906) и при неговото управление е избиран многократно за член на българската църковна община и на епархийски съвет до 1900 година.[1] На 12 май 1885 година във Велес е избран нов епархийски съвет, в който влиза и хаджи Иван Весов.[4]
В 1900 година се преселва в Солун. В 1905 или 1906 година е избран за член на Солунската българска община.[1]
През юни 1911 година Йован Весов подкрепя инициативата за създаване на легална политическа партия на българите в Османската империя - проект, който пропада поради засилването на политическото напрежение и избухването на Балканската война.[5]
След Междусъюзническата война в 1913 година, е интерниран от новите гръцки власти на Трикери.[1]
През 1917 година подписва Мемоара на българи от Македония от 27 декември 1917 година.[6]
Женен е за Пандора, баща е на архитект Владимир Весов, Константин, Петър, Павлина, Виктория и Зорка.
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Андрея Весов | Янко Весов | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Йован Весов (1843 – 1922) | Саздо Весов (? – 1907) | Ангеле Весов | Илия Весов (1832 – 1895) | Петре Весов | Мицка Кушева | Михаил Кушев (1812 – 1905) | Симеон Весов | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Владимир Весов (1882 – 1967) | Андрей Весов (? – 1907) | Любомир Весов (1892 – 1922) | Димитър Весов (1895 – 1954) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Андрей Весов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж Весов, Йован. Автобиография // Струмски. Посетен на 19 юни 2022 г.
- ↑ При подписването на Мемоара на българи от Македония от 27 декември 1917 година е на 74 години.
- ↑ Иванов, Йордан. Българите в Македония. София, 1986, (фототипно издание), стр. 340.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 560.
- ↑ Симеонов, Стоян. Из борбите на македонските българи. Два документа за основаването на легална политическа партия в Турция в навечерието на Балканската война, Македонски преглед, година ХІІ (1940), кн. 1, с. 84.
- ↑ Македония : Сборник от документи и материали. София, Българска академия на науките. Институт за история. Институт за български език, Издателство на Българската академия на науките, 1978. с. 605.
