Направо към съдържанието

Любомир Весов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Любомир Весов
български революционер и поет
Източник Държавна агенция „Архиви“
Роден
Починал
5 ноември 1922 г. (30 г.)
Учил вСофийски университет
Награди„За заслуга“
Семейство
БащаИлия Весов
Любомир Весов в Общомедия

Любомир Илиев Весов е български революционер, офицер от Българската армия и поет, деец на националноосвободителното движение в Македония, деец на Македонското студентско дружество „Вардар“, окръжен войвода на ВМРО в Западна Македония.[1]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]
Любомир Весов в четническа униформа

Роден е през 1892 година в град Велес. Баща му Илия Весов, който е активен деец на българската община в града, умира рано. Любомир Весов завършва средното си образование в София. Още като ученик се включва в редовете на ВМОРО и няколко години е четник в Македония. В Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение в четата на Иван Попов, Христо Силянов и в Сборната партизанска рота на МОО – през април влиза в четата на Петър Чаулев, която има задача да превземе моста на Вардар при Градец и след това да настъпи към гара Демир Капия, за да се озове в тила на сръбските части, разположени по десния бряг на реката при Криволак. Четата изпълнява задачата и по време на Криволашкото сражение унищожава обози и обезврежда много сръбски отделения.[2] Награден е със сребърен медал.[3] Проявява се с благородно отношение към местното турско население.[4]

На 20 март 1915 година Любомир Весов участва във Валандовската акция. Заедно с войводите Ване Стоянов, Петър Овчаров, Петър Чаулев и Панайот Карамфилович и с общо 1000 четници разбиват сръбските войски в трите укрепени пункта Валандово, Пирава и Удово. Убити са 470 сръбски войници и 7 офицери, а Валандово е превзето, след което четите се изтеглят в България.[5]

След включването на България в Първата световна война е ротен командир в българската армия, а след прогонването на сръбските войски от Македония е комендант на град Крушево.

След края на войната завършва висшето си образование – право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ и се отдава на революционна дейност. През март 1920 година Весов е един от основателите и ръководителите на Македонското студентско дружество „Вардар“.

От 1920 година Любомир Весов е крушовски войвода. Лидерът на ВМРО Иван Михайлов пише за Весов:

„ Любомир вдъхваше доверие със своята естественост и прямота. Разговаряйки с него, чувства се вродената му скромност; и не получавате бързо убеждение, че имате работа с много издигнат, културен човек. Но без да има нужда от втор разговор, разделяте се от него убеден, че притежава непоклатими убеждения, и способен всякак да ги брани, макар да не е пледирал с много думи пред вас. Подобни положителни характери, надарени с идеализъм, са най-ценните елементи, бих казал съставляват гръбнака на всяко обществено дело и особено на ръководния идеен елит на народните освободителни борби.[6] “
Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Весов (36-и в първата колона)
Стихотворението на Весов „В предсмъртност“, публикувано в списание „Воден“, 1934 година

На 5 ноември 1922 година, обграден от сръбска полиция в село Острилци, Крушовско, се самоубива.[7] Погребан е в Крушево.[8] Смъртта на Любомир Весов се приема от ВМРО и македонските бежанци в България като голям удар върху националноосвободителното движение. През 1928 година в Петрич съществува футболен отбор на името на Любомир Весов.[9]

Творчество

[редактиране | редактиране на кода]

От 1913 година Любомир Весов започва да публикува свои стихотворения – любовни, пейзажни и патриотични. Междувременно прави и преводи на редица руски поети. През 1923 година стихотворенията му са събрани и посмъртно е издадена стихосбирката му „Стихотворения“.

Оценката на един от неговите изследователи, Румен Стоянов, за поетичното му творчество е следната:

„ Докосната от веянията на символизма, ... поезията на Весов не е мъртва библиографска единица, застинала исторически преди близо столетие, а достига до чувствителността на съвременния българин. И може би у него ... буди удивление как този мъж с пушка, бомби и револвер е носител на толкова нежна и чиста душа, създала трогателни в своя свян любовни трепети.[10] “

Други

[редактиране | редактиране на кода]

На Любен Весов е наречена улица в квартал „Илинден“ в София (Карта).

Родословие

[редактиране | редактиране на кода]
 
 
 
 
 
 
 
Андрея Весов
 
 
 
 
 
 
 
Янко Весов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Йован Весов
(1843 – 1922)
 
Саздо Весов
(? – 1907)
 
Ангеле Весов
 
Илия Весов
(1832 – 1895)
 
Петре Весов
 
Мицка Кушева
 
Михаил Кушев
(1812 – 1905)
 
Симеон Весов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Владимир Весов
(1882 – 1967)
 
Андрей Весов
(? – 1907)
 
 
 
 
 
Любомир Весов
(1892 – 1922)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Весов
(1895 – 1954)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Андрей Весов

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 274.
  2. ↑ Радев, Симеон. Това, което видях от Балканската война. София, Народна култура, 1993. ISBN 954-04-0082-1. с. 74 – 75.
  3. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 127.
  4. ↑ Силянов, Христо. От Витоша до Грамос. Походът на една чета през Освободителната война – 1912 г., София 1984, с. 542
  5. ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 147.
  6. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 157.
  7. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 76-77.
  8. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 26.
  9. ↑ Кратка история на Беласица (Петрич), взето от сайта bgclubs.eu на 25.04.10 г.
  10. ↑ Стоянов, Румен. Поети от Македония през 20-те години на ХХ век, Македонски преглед, год. ХХХ, 2007, кн. 4, с. 122
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Любомир_Весов&oldid=12180790“.