Направо към съдържанието

Авксентий Велешки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за Авксентий Велешки. За велешкия епископ през 1903 година вижте вижте Авксентий Пелагонийски.
Авксентий Велешки
български духовник
Роден
1798 г.
Починал
1 февруари 1865 г. (67 г.)
Религияправославие
Подпис
Авксентий Велешки в Общомедия

Авксентий Велешки е български духовник, деец на националното движение за църковна независимост. Дейността на Авксентий Велешки изиграва значителна роля в борбата за създаване на самостоятелната Българска екзархия в 1870 година.[1][2][3]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1798 година в Самоков. Произлиза от знатния самоковски род Чешмеджиеви. Учи в Рилския манастир, където се замонашва, и където е съученик с Неофит Рилски.[1] Около 1830 година е ръкоположен за дякон[3] при митрополит Артемий Кюстендилски (1827 - 1845).[1][3]

Епископ в Кюстендил (1831 - 1838)

[редактиране | редактиране на кода]

През август 1831 година е ръкоположен за титулярен диополски епископ и назначен за митрополитски наместник в Кюстендил (1831 - 1837).[1][3][4] В Кюстендил Авксентий съдейства за развитието на българското училище при църквата „Успение Богородично“. При управлението му са построени църквите „Света Троица“ в Извор, Босилеградско (1833),[1] „Успение Богородично“ в Кюстендил (1833) и „Свети Теодор Тирон“ в Соволяно (1834).[5]

Митрополит в Херцеговина (1838 - 1848)

[редактиране | редактиране на кода]

На 16 ноември 1838 година[3] става херцеговински митрополит в Мостар на мястото на митрополит Прокопий, който като член на Светия синод в Цариград не прекарва нито ден в епархията. В Мостар Авксентий налага големи такси за извършване на свещенодейството, сменя произволно свещеници, прегазва стари наредби и става силно непопулярен. Изцяло е в ръцете на Йоанис Ангелопулос, писар на херцеговинския управител Али паша Ризванбегович и зет на бившия владика Йосиф.[6] Ангелопулос решава да доведе на престола отново своя тъст и Авксентий е сменен под натиска на Али паша. Авксентий временно се оттегля в манастира Житомислич, а след Възкресение 1848 година е преместен във Велес.[7]

Митрополит във Велес (1848 - 1855) и наместник в Кюстендил (1851 - 1858)

[редактиране | редактиране на кода]
Иларион Макариополски, Авксентий Велешки, Паисий Пловдивски

От март 1848 до 1855 година е митрополит на Велешката епархия и управлява и Кюстендилската (1851 – 1855).[5] Съдейства за развитие на образователното дело в Кюстендил, където назначава за свой секретар – заместник в Митрополията българския духовник и учител Аверкий Попстоянов, който пък му посвещава книгата си „Житие Светаго Григория“ (1852).[5] През октомври 1855 година подава оставка като велешки митрополит.[3]

През 1855 - 1858 година като бивш велешки митрополит е отново в Кюстендил, наместник на Артемий, който пребивава в Цариград.[3] Продължава да насърчава българската просвета в Кюстендил и под крилото му се развиват книжовници и общественици Г. Г. Димитров, Агапий Войнов, Георги Друмохарски, Синесий Димитров, Димитър Любенов.[5]

След смъртта на митрополит Артемий,[5] на 10 ноември 1858 година е избран за митрополит на Драчка епархия,[3][8][9] но отказва да заеме поста[3][10] с думите „изпращаха ме в Босна да стана бошняк; сега ме пращат тия тирани в Тиран и Елбасан да стана арнаутин, но никога нема да стана фанариотин“.[5]

Последни години

[редактиране | редактиране на кода]

През януари 1859 година подава оставка поради старост и се отегля в Цариград.[3] От края на 50-те години активно участва в борбите за църковна независимост в Цариград и е противник на униатството.[5] Участва във Великденската акция от 1860 година, заради което на 21 февруари 1861 година е лишен от църковен сан на църковния събор в Цариград и заточен от 22 април 1861 година заедно със своите съратници Иларион Макариополски и Паисий Пловдивски в Мала Азия.[5][3]

Завръща се от заточеничество в Цариград на 25 септември 1864 година. След завръщането си отхвърля предложението на Константинополския патриарх за примирение в замяна на възстановяване на църковния му сан. Заболява тежко и умира на 1 февруари 1865 година.[3] Погребан е в двора на българската църква „Свети Стефан“ в Цариград.

Авксентий Велешки завещава цялото си имущество за благотворителни цели, като основната част от него е използвана за основаването на Самоковското богословско училище.[11]

  • Писмо от Авксентий Велешки до Неофит Рилски в Рилския манастир от 22 януари 1860 година, с което го известява, че жителите на Велес отново го искат за свой митрополит
    Писмо от Авксентий Велешки до Неофит Рилски в Рилския манастир от 22 януари 1860 година, с което го известява, че жителите на Велес отново го искат за свой митрополит
  • Послание до българите на Иларион Макариополски и Авксентий Велешки, 19 април 1861 г.
    Послание до българите на Иларион Макариополски и Авксентий Велешки, 19 април 1861 г.
  • Писмо (и плик) от Авксентий Велешки до Тодор Бурмов за необходимостта от свикване на църковен събор и избиране на български владици, Смирна, 11 септември 1862 г.
    Писмо (и плик) от Авксентий Велешки до Тодор Бурмов за необходимостта от свикване на църковен събор и избиране на български владици, Смирна, 11 септември 1862 г.
  • Послание от митрополит Авксентий Велешки до българското християнско население за благонравен живот, 7 януари 1865 г.
    Послание от митрополит Авксентий Велешки до българското християнско население за благонравен живот, 7 януари 1865 г.

Памет

[редактиране | редактиране на кода]

На митрополит Авксентий Велешки е наречена улица в квартал „Надежда II“ в София (Карта).

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г д Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 9.
  2. ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 27.
  3. ↑ а б в г д е ж з и к л м Ο πρώην Μητροπολίτης Δυρραχίου κυρός Αυξέντιος. (1798-1865) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 8 юли 2023. (на гръцки)
  4. ↑ Φιλιππαίου, Θεοκλήτου. Εκκλησίας Κωνσταντινουπόλεως Επισκοπαί καί Επίσκοποι (1833-1906), Δ´ // Θεολογία 32 (1). Ιανουάριος - Μάρτιος 1961. σ. 84. (на гръцки)
  5. ↑ а б в г д е ж з Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 10.
  6. ↑ Радосавлевич, Неделко.Митрополити от български произход в православните епархии в Босна и в Херцеговина (1766-1880 г.), https://dveri.bg, посетен на 12.9.2021 г.
  7. ↑ Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 10. Посетен на 3 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
  8. ↑ Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 158. Посетен на 29 юли 2014. (на гръцки)
  9. ↑ Αλεξούδης, Άνθιμος. Σύντομος ιστορική περιγραφή της Ιεράς Μητροπόλεως Βελεγραδών και της υπό την πνευματικήν αυτής δικαιοδοσίαν υπαγομένης χώρας / Νύν πρώτον συνταχθείσα και ιδίοις αναλώμασιν εκδοθείσα υπό του Μητροπολίτου Βελεγραδών Ανθίμου Δ. Αλεξούδη. Εν Κερκύρα, Τυπογραφείον "Η Ιονία" Αδελφών Κάων, 1868. σ. 149. Посетен на 28 септември 2014.
  10. ↑ Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 160. Посетен на 4 септември 2014. (на гръцки)
  11. ↑ Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 1. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104234. с. 13.

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Иванов, Йордан – Северна Македония. София, 1906. с. 326-328;
  • Иванов, Йордан – Св. Иван Рилски и неговият монастир. София, 1917. с. 113-121;
  • Семерджиев Хр. – Самоков и околността му. София, 1913. с. 73-76;
  • Радивоев М. Търновски митрополит Иларион. София, 1912. с. 17-22;
  • Кирил, Патриарх Български – Принос към българския църковен въпрос. София, 1961. с. 14, 15, 37;
  • Кирил, Патриарх Български – Авксентий Велешки: Биогр. очерк (по случай 100 години от смъртта му – 1865). София, 1965;
  • Жечев Т. – Българският Великден или Страстите български. София, 1976;
  • Възвъзова-Каратеодорова К. – Непубликовани писма на Авксентий Велешки от 1861-1863 г. В: Църковно-исторически архив. София, 1981. Т. 1. С. 28-44.
  • ((ru)) Авксентий – В: „Православная Энциклопедия“
пръв → диополски епископи
(август 1831 – 16 ноември 1837) 		→ последен
Прокопий → херцеговински митрополит
(16 ноември 1837 – март 1848) 		→ Йосиф
Теоклит → велешки митрополит
(март 1848 – октомври 1855) 		→ Антим
Генадий → драчки митрополит
(10 ноември 1858 – 21 януари 1859) 		→ Йосиф
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Авксентий_Велешки&oldid=12205469“.