Димитър Любенов
| Димитър Любенов | |
| български учител и общественик | |
| Роден |
1843 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Политика | |
| Депутат | |
| УС I ВНС I ОНС | |
Димитър Поппетров Любенов е български учител, възрожденец и борец за църковна и политическа независимост.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Димитър Любенов е роден през 1843 година в Кюстендил. Син е на свещеника Петър Любенов и брат на Йосиф Любенов. Учи в Кюстендил и в Пловдивското класно училище, наречено „Семинария".[1]
Работи в Кюстендил като основен учител (1863-68) и класен учител (1874-78), през последната година е главен учител.[1]
През 1868-1870 г. и 1871-1874 г. е главен български учител в Крива паланка, където превръща обучението от църковно в светско. През 1870 г. учителства в село Дервент, Старозагорско. С дейната подкрепа на Аверки Попстоянов създава читалище „Зора", което тайно снабдява с излизащите в Цариград български вестници „Македония“, „Право“, „Гайда“ и други. Застава начело на борбата срещу гръцките владици.[1] Въвежда празнуването на празника на св. св. Кирил и Методий. Спомага за създаването на читалището в Кюстендил.
Борец за национално освобождение. Член е на частния революционен комитет, основан през 1872 г. от учителя Тодор Пеев в Осоговския манастир.[2][3] Сътрудничи на в. „Турция“ (1871).[3]
След Освобождението е член на Окръжния съдебен съвет в Кюстендил (март 1878 – 1879). Народен представител в Учредителното събрание по избор от Кюстендилски окръг, I велико народно събрание от Кюстендилска избирателна околия, и I обикновено народно събрание. По време на Учредителното събрание е кореспондент на в. „Марица“. Заема различни служби във финансовото ведомство.[1] През 1882 г. специализира финанси в Женева, Швейцария. След това работи като служител в Министерството на финансите и Дирекцията на железниците.[4]
По време на освобождението на Кюстендил води дневник с ценни сведения за това време, който е публикуван във вестник „Струма“ (1902, бр. 3, 5, 6, 7).[1]
Умира на 28 май 1895 г. в Кюстендил.[5]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 381.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 31.
- ↑ а б Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 383.
- ↑ Палангурски, Милко. „Учредителите. Участниците в Учредителното народно събрание в Търново, 10.II.–16.IV.1879 г.“, София, 2014 г., с. 173
- ↑ Палангурски, Милко. „Учредителите. Участниците в Учредителното народно събрание в Търново, 10.II.–16.IV.1879 г.“, София, 2014 г., с. 173
