Аверкий Попстоянов
| Аверкий Попстоянов | |
| български духовник | |
 | |
| Роден |
1803 г.
|
|---|---|
| Починал | 10 ноември 1881 г.
|
| Аверкий Попстоянов в Общомедия | |
Аверкий Попстоянов (изписване до 1945 година: Аверкий попъ Стояновъ) е български духовник, писател, автор на църковни песнопения и деец на българското просветно и национално Възраждане.[1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Аверкий Попстоянов е роден в 1801,[1] 1802[3] или в 1803 година в Дупница[4] или в Рила[1] в семейство на свещеник. Учи първо в родния си град, а после в Рилския манастир, Карловац, Сяр, Мелник и Букурещ на разноски на манастира. Учителства във Видин (1835 – 1836), Казанлък (1836 – 1838) и в Кюстендил като главен учител на класното училище (1850 – 1858). Преподава катехизис, всеобща история, география, благонравие, славянска граматика, гръцка граматика, аритметика и „Царственика“. Въвежда в кюстендилското училище взаимоучителната метода. През време на учителстването в Кюстендил е и секретар на Авксентий Велешки. От 1858 до 1878 година е игумен на Осоговския манастир „Свети Йоаким Осоговски“. В 1872 година Аверкий поема председателството на революционния комитет, основан от Тодор Пеев. Помощници на игумен Аверкий са свещеник Филотей, учителят в Крива паланка Димитър Петров Любенов и Димитър Пчелински.[1][5][1]
Автор е на проучения и проповоди. Превежда съчинения от гръцки език. Автор на „Житие светаго Григория“ (1852), „Оглашение кратко за българските деца“ и „Пособие за просвещение“ (1852) и други. Игумен на Жаблянския манастир (1879 – 1881). Аверки Попстоянов е един от най-известните представители на Рилската църковна певческа школа от първата половина на XIX век, неговите произведения, записани с помощта на Хрисантовата невмена нотация се съхраняват в Рилския манастир. Включва се в националноосвободителната борба, като поддържа връзки с Васил Левски, Тодор Пеев и Христо Македонски.[1] Аверкий Попстоянов умира на 10 ноември 1881 година[5] в Жаблянския манастир.[1]
Съчинения
[редактиране | редактиране на кода]- „Жития св. Григория архиепископа Омиритского и прения с некоего евреина, именуемаго Ервана, собрано и составлено на словенобългарский язык от Аверкиа П. С. монаха Рилскаго“. В Бѣлый градъ, 1852
- „Оглашение кратко за българските деца“, В Бѣлый градъ, 1852
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Стефанов И. Аверкий Поп Стоянов като писател и обществен деец – В: сп. Училищен преглед. София, 1906. № 7. стр. 729 – 743;
- Меджидов А. Дупница и бележити дупничани през епохата на Възраждането. София, 1940. стр. 143 – 156;
- Динев П. Рилската църковно-певческа школа в началото на 19 век и нейните представители, В: Изв. Инст. музика. София, 1957. Кн. 4. стр. 3 – 88;
- Куюмджиева Св. Музикалните ръкописи в библиотеката на Рилския манастир В: Славянска палеография и дипломатика. София, 1980. Т. 1. стр. 266 – 272;
- Атанасов А. Авторските песнопения на рилските музикални дейци (по изворови данни от църковнославянсите ръкописни певчески сборници от XIX век от Националния музей „Рилски манастир“) В: Бълг. музикознание. 1990. № 3. стр. 88 – 113;
- Атанасов А. Преводните песнопения на рилските музикални дейци (по данни от църковнославянските ръкописни певчески сборници от XIX век от националния музей „Рилски манастир“) В: Бълг. музикознание. 1990. № 4. стр. 97 – 104;
- ((ru)) Аверкий Рыльский – В: „Православная Энциклопедия“
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 9.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 27.
- ↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. III (от фонд № 87 до фонд № 177). София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, Наука и изкуство, 1970. с. 111.
- ↑ Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 1. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104234. с. 12.
- ↑ а б Алманах Македония, София, 1931, отдел ІХ, стр. 4.
