Алексо Хаджихристов
| Алексо Хаджихристов | |
| български революционер | |
| Роден |
1879 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Алексо Димов Хаджихристов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в 1879 година[2] в град Велес, тогава в Османската империя. Влиза във ВМОРО и заедно с Христо Тодоров Майсторов и Христо Николов влиза във велешкия революционен комитет и се опитват да спрат настъплението на сръбската пропаганда. Причакват в местността Преволец, Велешко, сръбския активист Димко Пендов от Ораовец и го раняват. Става нелегален в четата на Никола Дечев и след това в четата на Иван Наумов Алябака.[1] В 1905 година е заловен и осъден. Лежи в затвора, както сам се изразява, като „политически престъпник за българщината“ до Младотурската революция в 1908 година, когато е амнистиран с всички политически затворници.[3]
На 11 април 1943 година, като жител на Велес, подава молба за българска народна пенсия.[1] Молбата е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[3]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 28.
- ↑ Към 11 април 1943 година е на 64 години.
- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 29.
