Димитър Кушев (революционер)
Димитър Кушев | |
български революционер | |
Роден | |
---|---|
Починал | не по-рано от 1903 г.
|
Димитър (Диме) Панов Кушев е български общественик и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в град Велес, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. По професия е чиновник и е помощник-кмет на Кюстендил.[1] На 24 януари 1896 година влиза в настоятелството на Македонското благотворително братство „Св. св. Кирил и Методий“ като член. По-късно същата година е председател на дружеството и кандидат за кмет. Участва в комитета за подпомагане на бежанците, следствие на Винишката афера от 1897 година.[2] След Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година е председател на Македонското еснафско дружество, което се грижи за подпомагането на бежанците в Кюстендил и околията.[3]
Делегат е на Втория македонски конгрес[4] и Седмия македоно-одрински конгрес.[5]
През Първата световна война е висш чиновник в Дирекцията на железниците.[6]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 333.
- ↑ Георгиев, Георги. Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895 – 1903). София, Македонски научен институт, 2008. ISBN 9789548187756. с. 17, 20, 41, 45, 85.
- ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 388.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 53.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 169.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 66.