Лазар Крайничанец
| Лазар Крайничанец | |
| български книжовен деец | |
| Роден |
около 1895 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1977 г.
|
Лазар Крайничанец е български книжовен деец, издател и печатар.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е около 1895 година[1] във Велес, тогава в Османската империя. Установява се в Скопие, където отваря печатница „Крайничанец“. В началото на XX век печатницата на Лазар Крайничанец е една от двете модерни печатници в града[2] и печата много български издания, сред които и книгата на Тодор Крайничанец „Скопие презъ вековетѣ като старъ български градъ“.[3] Новата сръбска власт обаче налага тежки данъци на българските печатници и купува собствена печатница в 1926 година по нареждане на Жика Лазич за разпространение на сръбска пропаганда, за да противостои на българския печат.[2]
В началото на 1942 година участва в основаването на Велешкото просветно благотворително братство в Скопие, създадено на 25 януари, и е избран в Управителното тяло. Целта на Братството е да се оказва взаимна материална подкрепа на велешани, живеещи в Скопие, и организирана подкрепа на българските власти при необходимост.[4]
За печатарската си пробългарска дейност е съден от новата комунистическа сръбска власт в Югославия в процес в Скопие в 1946 година, осъден по Закона за обидата на македонската чест.[5][6] Излежава присъдата си в концентрационния лагер в Идризово.[7]
В 1977 година е съден отново заедно с Петър Захаров и Ангел Митрев Геройски за пробългарска дейност – за твърдението, че македонците са българи.[8][7] Митрев и Крайничанец са арестувани по обвинение, че четат „Ранни спомени“ на Симеон Радев[9] и изданието на Българската академия на науките „Македонският въпрос – историческа справка“,[7] за което след няколкомесечни изтезания и затвор Крайничанец е осъден на пет години и половина за вражеска пропаганда, а Митрев – на пет години.[8][10]
Коста Църнушанов описва самозащитата на Крайничанец на процеса си така:
| „ | Лазар Крайничанец например заявил, че не се чувства в нищо виновен. Като българин и човек, свободен да чете всичко, което е във връзка с родния му край, е купил в България двете книжки и ги е чел, както се чете всяка книга на който и да е език. В България е намерил книги скопско издание, в които се ругае България, българските учени, българският народ, но никой никого не е подвел под отговорност за това.[10] | “ |
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Към 1977 година е на 82 години, виж Ангел Митрев - Героя /1919 - 2008/ // България Македония 1. 2019.
- ↑ а б Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 563.
- ↑ Крайничанецъ, Т. Скопие презъ вековетѣ като старъ български градъ. Скопие, Печатница „Крайничанецъ“, 1942.
- ↑ Велешко просветно-благотворително братство в гр. Скопие – „Протокол на Велешкото братство в Скопие“, Скопие, 25 януари 1942 година // strumski.com. Посетен на 14 януари 2023.
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 478.
- ↑ Каракачанов, Красимир. ВМРО - 110 години борба за българщината. Македония прес, 2004. с. 232.
- ↑ а б в Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 445.
- ↑ а б Kostov, Chris. Contested Ethnic Identity: The Case of Macedonian Immigrants in Toronto, 1900-1996. Oxford, Peter Lang, 210. ISBN 978-3-0343-0196-1. p. 90. (на английски)
- ↑ Ангел Митрев - Героя /1919 - 2008/ // България Македония 1. 2019.
- ↑ а б Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 446.
