Направо към съдържанието

Тодор Хаджимишев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тодор Хаджимишев
български общественик
Портрет от снаха му Панзи Браун
Роден
около 1840 г.
Починал
1910 г. (70 г.)
Подпис
Тодор Хаджимишев в Общомедия

Тодор Ангелов Хаджимишев е виден български общественик и търговец, член на Солунската българска община.

Роден е около 1840/1841 година в големия македонски град Велес, тогава в Османската империя, в семейството на Ангел Хаджимишев, в големия български велешки род Хаджимишеви.[1] Развива успешна търговска дейност с манифактурни стоки в Солун. Работи като драгоманин (терджуманин) в руското консулство в Солун.[2][3] Обвиняван е, че поставя руските интереси преди българските, но Никола Алексиев пише:

Не отговаря на истината, че видният солунски търговец Тодор Хаджимишев бил, като руско протеже, странил от обществените работи. Той бе горд и с тази си гордост си вредеше. Но аз като личен негов приятел го познавах добре. Той бе способен и умен човек, даровит търговец и отличен българин.[4]

Тодор Хаджимишев развива широка дейност за утвърждаване на българщината в Солун. През август 1882 година е избрана нова Солунска българска община,[5] в която влиза и Тодор Хаджимишев.[6]

На 28 март 1908 година гръцки терорист като отмъщение за атентат на ВМОРО срещу преводача на гръцкото консулство Теодорос Аскитис прави неуспешен опит да застреля Хаджимишев на улица „Мисир“ в Солун. След атентата синът му Панчо Хаджимишев се изселва в София.[7]

Хаджимишев умира в 1910 година.[7]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Спас Хаджимишев Ангелчев
(роден в средата на XVIII век)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ангел Хаджимишев
(роден между 1780 и 1810)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ана Хаджизафирова
 
Тодор Хаджимишев
(1840/41 – 1910)
 
 
 
 
 
Иван Хаджимишев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Марион (Панзи) Браун
(1877 – около 1922)
 
Панчо Хаджимишев
(1874 – 1957)
 
Ангел Хаджимишев
(1869 – 1948)
 
Елена Савова Паница
(около 1879 – 1960)
 
Петър
Хаджимишев
 
Екатерина Хаджимишева
(1873 – 1948)
 
Никола Шавкулов
(1855 – 1930)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Владимир Балан
(1895 – 1944)
 
Антоанета Балан
(1899 – ?)
 
Михаил Хаджимишев
(1914 – 1987)
 
Маргарита Алексиева
(1901 – 1993)
 
Теодора Атанасова
(1912 – 2002)
 
Боян Атанасов
(1909 – 1997)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иво Хаджимишев
(р. 1950)
 
 
 
 
 
 
 
Богдан Атанасов
  1. Стрезова, Алека. Родът Хаджимишеви в Солун // Солун и българите: история, памет, съвремие. София, Българска академия на науките, 2019. ISBN 978-619-7179-10-1. с. 475.
  2. Костенцев, Арсени. Спомени. София, Издателство на Отечествения фронт, 1984. с. 169.
  3. Крайничанецъ, Иван П. Спомени отъ изминалия пѫтъ въ живота ми. Книга I. Скопие, Печатница Крайничанецъ А. Д., 1942. с. 55.
  4. Алексиев, Никола. Как бе създадена българската гимназия в Солун и дейците след 1869 година. - В: Миладинова, Царевна. Епоха, земя и хора. София, Издателство на Отечествения фронт, 1985. с. 217.
  5. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 555.
  6. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 639.
  7. а б Стрезова, Алека. Родът Хаджимишеви в Солун // Солун и българите: история, памет, съвремие. София, Българска академия на науките, 2019. ISBN 978-619-7179-10-1. с. 487.