Никола Алексиев (възрожденец)
Облик
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Никола Алексиев.
Никола Алексиев | |
български общественик | |
Роден |
1851 г.
|
---|---|
Починал | 1941 г.
|
Никола Петров Алексиев или Попалексиев е български възрожденец, търговец, член на Солунската българска община.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Никола Алексиев е роден в 1851 г. в Охрид. През 1869 г. се мести в Солун, където учи занаят. Занимава се с търговия с кожи.
От средата на 1870-те години започва да участва в българския обществен живот в града. Става член на българското църковно настоятелство, а по-късно – на българската църковна община.[1]
Жени се за дъщерята на Димитър Миладинов - Царевна Миладинова, с която има двама сина - юриста професор Владислав Алексиев и търговеца Димитър Алексиев.[2]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]Петър Попалексиев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Никола Алексиев (1851 — 1941) | Царевна Миладинова (1856 — 1934) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Владислав Алексиев (1883 - 1992) | Елзе Бернхард | Райна Алексиева (1897 — 1984) | Мария Попантова (1888 - 1968) | Христо Попантов (1879 - 1964) | Димитър Алексиев (1892 - 1975) | Хариклия Робева (1893 - 1971) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Цветана Алексиева (1922 - 2000) | Надежда Алексиева (1925 - ?) | Борислав Алексиев (1928 — ?) | Веселин Антов (1919 - ?) | Иван Антов (1923 - 1985) | Никола Антов (1925 - 1986) | Никола Алексиев (1923 - 2019) | Ангел Алексиев (1925 - ?) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 639.
- ↑ Миладинова, Алексиева, Царевна. Ероха, земя и хора. Съставителство, коментар и бележки Елисавета Миладинова, Издателство на Отечествения фронт, София, 1985