Направо към съдържанието

Диаманди Ихчиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Диаманди Ихчиев
български османист, библиограф, архивист и палеограф
Роден
Диаманди Андреев Ихчиев
Починал
26 март 1913 г. (58 г.)
Учил вИстанбулски университет
Семейство
ДецаНикола Ихчиев
Васил Ихчиев
Андрей Диамандиев
Любен Ихчиев

Диаманди Андреев Ихчиев е български учен османист, библиограф, архивист, палеограф, специалист по османско изворознание, дипломатика и палеография, член на Българското историческо дружество.[1][2][3]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Ихчиев е роден 1854 година в будно българско търговско семейство в централномакедонския град Велес, който тогава е в Османската империя. Учи във Велес при Константин Босилков, в Щип при Йосиф Ковачев в 1871 – 1872 година и в Мактеби хукук – Висшето училище за правни науки в Цариград.[1]

В 1873 година става учител в Тиквешка каза, а от 1874 до 1884 година се занимава с търговия във Велес.[1]

В 1884 година се установява в новообразуваното Княжество България и работи като адвокат в Кюстендил и София.[1] В 1885 година става секретар на Окръжното управление във Враца.[1] В 1890 – 1895 и в 1910 – 1911 година е преводач от турски език в Министерството на външните работи.[1]

От 1900 до 1908 година е уредник на турския архив (по-късно отдел „Ориенталски сбирки“) на Народната библиотека.[1] Превежда и издава множество османски документи,[1][3] придружени с исторически изследвания за кърджалиите, спахийството, поземлената собственост, положението на населението в българските земи.[3] Автор е на документалния том „Турските документи за Рилския манастир“, издаден в 1910 година.[1] В него са събрани 625 документа и с него се създава нова изворова база за изследване на историята на този важен религиозен и културен център на българската нация.[3]

Ихчиев е баща на историка Андрей Диамандиев (1882 - 1957),[3] на филолога Любен Ихчиев (1887 - 1959),[3] на просветния деец Никола Ихчиев (1890 - 1916) и на дееца на ВМРО Васил Ихчиев (1895 - 1925).[4]

Умира в София в 1913 година.[1]

Родословие

[редактиране | редактиране на кода]
 
 
 
 
 
Петруш Тр. Ихчиев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Андрей П. Ихчиев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Пантелей Ихчиев
 
Диаманди Ихчиев
(1854 – 1913)
 
Петър Ихчиев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Андрей Диамандиев
(1882 – 1957)
 
Любен Ихчиев
(1887 – 1959)
 
Никола Ихчиев
(1890 – 1916)
 
Васил Ихчиев
(1895 – 1925)
 

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г д е ж з и к Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. VII (от фонд № 381 до фонд № 599). София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1986. с. 174.
  2. ↑ Диамандиевъ, Андрей. Д. А. Ихчиевъ (по случай предстоящата 25-годишнина отъ смъртьта му) // Известия на Историческото дружество 14 - 15. 1938. с. 186 - 194.
  3. ↑ а б в г д е Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 178.
  4. ↑ Енциклопедия България, том 3, Издателство на БАН, София, 1982.
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Диаманди_Ихчиев&oldid=11885047“.