Константин Босилков
| Константин Босилков | |
| български книжар и революционер | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Средно училище „Любен Каравелов“ |
| Семейство | |
| Деца | Любомир Босилков |
Константин Петков Босилков (известен понякога и като Бошулков) е български възрожденски просветен деец и книжар, организатор на Кресненско-Разложкото въстание.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Константин Босилков е роден в 1842 година в Копривщица, тогава в Османската империя, в семейството на абаджия. Брат му Димитър Босилков също е виден просветен деец и революционер в Източна Македония – учител и книжар във Велес, основател на нелегалното дружество „Искра“.[2] Константин учи в родния си град и в Пловдивското централно училище. През 1863 – 1864 година учителства в София. В 1867 година става главен български учител във Велес, където става управител на клона на книжарницата на Христо Г. Данов. Пътува из Македония и снабдява училищата с български книги. От 1872 до 1876 година е учител в Горна Джумая, където заедно с Арсени Костенцев отваря книжарница. В 1873 година е делегат на епархийския учителски събор в Самоков. В 1876 година влиза в революционния комитет, подготвящ въстание в Горноджумайско.
След Руско-турската война става председател на комитета „Единство“ в Горна Джумая, който подготвя Кресненско-Разложкото въстание.[3] След въстанието през 1879 година се мести в София, където работи в министерството на финансите. През 1881 година се жени за дъщерята на копривщенския свещеник Илия Кацаров – Анастасия, сестра на академик Гаврил Кацаров и генерал-майор Димитър Кацаров. В 1883 година се ражда синът им генерал-майор Любомир Босилков. Умира в 1919 година.[4][5]
За него видният български историк професор Гаврил Кацаров пише:
| „ | Босилков бе човек, който се отличаваше с твърда воля и безукорен характер. Калѐн още от младини в несгодите на живота, издигнал се изключително със собствен труд, той не се плашеше от никакви мъчнотии. Всяка възложена му работа е изпълнявал с постоянство и точност. Не обичаше да говори за себе си и за своите дела, като смяташе, че всякога е изпълнявал добросъвестно своя дълг към отечеството и обществото, към семейството и близки.[6] | “ |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. III (от фонд № 87 до фонд № 177). София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, Наука и изкуство, 1970. с. 163 – 164.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 84.
- ↑ „Кресненско Разложкото въстание 1878“. София, 1970, стр.114.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 109.
- ↑ Рангелов, Тодор. С родолюбив порив и дух на възрожденец. – В: „Възрожденски книжари“, София, 1980, стр.214 – 222.
- ↑ Рангелов, Тодор. С родолюбив порив и дух на възрожденец. – В: „Възрожденски книжари“, София, 1980, стр.222.
