Направо към съдържанието

Павел Ковачев (революционер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Павел Ковачев.
Павел Ковачев
български просветен деец и революционер
Роден
Починал
15 май 1959 г. (86 г.)
Учил вСолунска българска мъжка гимназия
Йенски университет
Учители и ученици от педагогическото училище - първи випуск, 1908 г. Димитър Софкаров от Велес - омилетика, неизвестен учител от Щип, Павел Ковачев, Атанасов, Трайко Благоев - директор на училището, архимандрит Протасий, Ефремов, Александър Иванов и други
Учители и ученици от Педагогическото училище в Скопие. Александър Иванов, Димитър Галев, архимандрит Протасий, Павел Ковачев, Димитър Софкаров и други

Павел Тенев Ковачев, наречен Странджа,[1] е български учител и революционер, одрински деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Павел Ковачев е роден на 30 юни 1872 година в Мустафа паша в Османската империя[3] в бедно семейство на налбантин.[2] Завършва начално училище и втори прогимназиален клас в Мустафа паша и три години служи като помощник на един търговец, след което е ратай по нивите в родния си град и след това чирак при търговците Хаджибаневи в Харманли. Връща се в Свиленград и учителят му от началното училище Петър Митев го води при управляващия Одринската епархия епископ Синесий,[2] който му дава екзархийска стипендия и Ковачев завършва трети прогимназиален клас в Одринската гимназия. Класен ръководител му е деецът на църковното движение Иван Ангелов, при когото завършва четвърти клас. Приет е с екзархийска стипендия в Солунската българска мъжка гимназия.[4] В 1894 година завършва с шестия випуск педагогическите курсове на Солунската гимназия.[5][4]

Поради арменските кланета са спрени стипендиите на ученици за чужбина и Ковачев една година следва педагогика в Йенския университет на свои разноски.[4]

Връща се в Османската империя и работи като учител. В 1895 – 1898 година преподава педагогика в Скопското българско педагогическо училище.[4][6] В Скопие се жени за Мария Свекярова от Велес. В Скопие влиза в конфликт с учители, дейци на ВМОРО, които пренебрегват образованието на учениците за сметка на революционната дейност.[4]

От 1899 година преподава в Сярското българско педагогическо училище. През септември 1902 година по негово настояване е изпратен да учителства в Одринската педагогическа гимназия.[4]

В Одрин влиза във ВМОРО,[4] заклет от Лазар Димитров,[7] и докато е учител в Одрин от 1902 до 1903 година е касиер на Одринския окръжен комитет. През коледните празници е изпратен на обиколка в Лозенградския революционен район. В Лозенград се среща с войводата Лазар Маджаров, който заявява, че окръгът не е готов за въстание и като революционен дух. и като въоръжение. Такъв е и докладът на Ковачев. След залавянето на куриер на Организацията в Раклица и евакуацията на одринския комитет, Ковачев успява да опази 500-те лири и печата на Организация, които едва след края на учебната година пренася в България и предава на Васил Пасков.[7]

В България първоначално се установява в Харманли, а след това в Бургас и по време на Илинденско-Преображенското въстание ръководи граничния революционен пункт в града. Изпраща до главния щаб в село Алан кайряк хора и оръжие. След разгрома на въстанието се грижи за спасилите се четници и бежанци.[7] През февруари 1904 година е делегат на Варненския конгрес на Одринския революционен окръг на ВМОРО.[8][7] При взетите мерки срещу Организацията в България, полицията го задължава в срок от 24 часа да напусне граничния район и да се установи минимум на 30 – 40 km от границата. Затова Ковачев заминава за София и предава документите на пунктов началник на централното ръководство.[7]

През август 1904 година става учител и директор на петокласното Битолско българско девическо училище.[9] В учебната 1905/1906 и 1906/1907 година е директор на Прилепското българско мъжко класно училище.[10][9] В 1909 година става секретар и училищен инспектор на Струмишката митрополия.[9]

След Младотурската революция в 1908 година става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Струмица.[11]

В Струмица престоява две години, след което става секретар на училищната част при Лозенградското архиерейско наместничество. В 1912 и 1913 година продължава работа като епархийски училищен инспектор във Велешката митрополия и секретар на Одринската митрополия.[9]

В Одрин го заварва Балканската война. Заминава за Пловдив, след това за София и в периода от 4 ноември 1913 година до 10 септември 1917 година работи три години като учител в непълната смесена гимназия в град Елена. След това се установява в освободения Скопие. Връща се в София, откъдето е изпратен за директор на Гюмюрджинската прогимназия от 31 август 1918 година. Остава в Гюмюрджина до предаването на Западна Тракия на Антантата в 1920 година, след което се установява в Кърджали, където от 31 август 1920 година започва работа като учител с временен едногодишен договор в новооткритата непьлна гимназия, а след превръщането на прогимназията в непълна гимназия, е назначен за неин първи директор.[9]

След пенсионирането си работи в редица частни училища, като частните турски училища в село Енчец и село Зелениково. За педагогическата си дейност Павел Ковачев е награден от Министерството на народната просвета със златен медал.[12]

В Кърджали в периода от 1920 до 1944 година Ковачев развива широка обществена дейност – председател е на местните клонове на културно-просветно дружество „Тракия“, на Съюза за закрила на децата, на Пчеларското дружество „Риган“. Развива и активна краеведска дейност.[9] Влиза в рьководство на Тракийската организация, на читалището, на Популярната банка, на Съюза за закрила на децата, на Българския червен кръст, на Пчеларското дружество.[12]

Умира в 1959 година в Кърджали.[12]

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 93.
  2. ↑ а б в Златилов, Вълчо. Учителят, общественикът и преображенецът Павел Ковачев - достоен възпитаник и деец на Българската екзархия (1872-1959 г.) /един от „будителите“ в обществения и културния живот на Кърджали до 1944 г./ // Научни трудове V. Юбилейна научна конференция с международно участие „Науката и образованието - традиции и бъдеще“. Кърджали, Съюз на учените в България, клон Кърджали; Община Кърджали, 2014. с. 77.
  3. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 224.
  4. ↑ а б в г д е ж Златилов, Вълчо. Учителят, общественикът и преображенецът Павел Ковачев - достоен възпитаник и деец на Българската екзархия (1872-1959 г.) /един от „будителите“ в обществения и културния живот на Кърджали до 1944 г./ // Научни трудове V. Юбилейна научна конференция с международно участие „Науката и образованието - традиции и бъдеще“. Кърджали, Съюз на учените в България, клон Кърджали; Община Кърджали, 2014. с. 78.
  5. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 112.
  6. ↑ Настевъ, Хр. I-ия випускъ на Скопското българско мъѫко педагогическо училище // Илюстрация Илиндень XII (3 (113). София, Издание на Илинденската организация, мартъ 1940. с. 13.
  7. ↑ а б в г д Златилов, Вълчо. Учителят, общественикът и преображенецът Павел Ковачев - достоен възпитаник и деец на Българската екзархия (1872-1959 г.) /един от „будителите“ в обществения и културния живот на Кърджали до 1944 г./ // Научни трудове V. Юбилейна научна конференция с международно участие „Науката и образованието - традиции и бъдеще“. Кърджали, Съюз на учените в България, клон Кърджали; Община Кърджали, 2014. с. 79.
  8. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 79.
  9. ↑ а б в г д е Златилов, Вълчо. Учителят, общественикът и преображенецът Павел Ковачев - достоен възпитаник и деец на Българската екзархия (1872-1959 г.) /един от „будителите“ в обществения и културния живот на Кърджали до 1944 г./ // Научни трудове V. Юбилейна научна конференция с международно участие „Науката и образованието - традиции и бъдеще“. Кърджали, Съюз на учените в България, клон Кърджали; Община Кърджали, 2014. с. 80.
  10. ↑ Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ № 1, 1925. с. 132-133.
  11. ↑ Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
  12. ↑ а б в Златилов, Вълчо. Учителят, общественикът и преображенецът Павел Ковачев - достоен възпитаник и деец на Българската екзархия (1872-1959 г.) /един от „будителите“ в обществения и културния живот на Кърджали до 1944 г./ // Научни трудове V. Юбилейна научна конференция с международно участие „Науката и образованието - традиции и бъдеще“. Кърджали, Съюз на учените в България, клон Кърджали; Община Кърджали, 2014. с. 81.
Илия Кепев (и. д.) → директор на Прилепското българско мъжко класно училище
(1905 – 1907) 		→ Георги Трайчев
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Павел_Ковачев_(революционер)&oldid=12414098“.