Раклица (вилает Лозенград)
Тази статия е за селото в Турция. За селото в България вижте Раклица.
| Раклица Eriklice | |
| — село — | |
  Раклица  Раклица | |
| Страна |  Турция |
|---|---|
| Регион | Мармара |
| Вилает | Лозенград |
| Надм. височина | 203 m |
| Население | 289 души (2000) |
Раклица (на турски: Eriklice, Ерикличе) е село в Източна Тракия, Турция, Околия Лозенград, Вилает Лозенград.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира на 5 километра западно от вилаетския център Лозенград (Къркларели).
История
[редактиране | редактиране на кода]В 19 век Раклица е българско село в Лозенградска кааза на Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Раклица (Raklitza) е село със 75 домакинства и 382 жители българи.[1] В българското училище в Раклица преподава революционерът Никола Долапчиев.[2]
Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в Раклица живеят 77 български екзархийски семейства или 305 души.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Раклица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]
Българското население на Раклица се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година. От тях 63 семейства (245 души) се заселват в Бургаска околия и 8 семейства (39 души) в Къзълагачка (Елховска).[5]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Раклица
Парашкев Иванов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 8 костурска дружина[6]- Станко Г. Митров, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 8 костурска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[7]
- Стоил (Стойко) Койчев, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 8 костурска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[8]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 34-35.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 51.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 297.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 874.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 307.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 295.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 455.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 353.