Йордан Божков
| Йордан Божков | |
| български революционер | |
| Роден |
1867 г.
|
|---|---|
Йордан Божков е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Македонския комитет.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в 1867 година във Велес, тогава в Османската империя.[1] Учи в гимназията в град Николаев, където влиза в нихилистичен кръжок, но е изключен от гимназията. Взема дейно участие в националноосвободителните борби на българите в Македония. Скоро след Руско-турската война заминава за Източна Румелия.[2] Установява се в Пловдив, където работи като телеграфист.[3] Там развива широка дейност и взима дейно участие в Съединението на Източна Румелия с Княжество България.[4]
В 1895 година е във Втора въстаническа дружина на Кочо Лютата по време на Четническата акция на Македонския комитет. Дружината е в състав от 150 души и нейната задача е да подпомогне дружина на поручик Петър Начев в акцията ѝ при превземането на град Струмица. Дружината води бой при село Габрово.[5]
През 1896 година заедно с Иван Костов са сред главните активисти на анархистката организация Македонски централен таен революционен комитет (МЦТРК) в Пловдив, която оспорва правото и способността на ВМК да ръководи македонското революционно движение в България.[6]
По-късно във февруари 1903 година е четник в четата на Михаил Герджиков. С четата на Герджиков Йордан Божков участва в неуспешен атентат на железопътната линия Цариград – Одрин извън революционната тракийска територия при гара Синекли на 19 февруари 1903 година.[1] С Герджиков участва и в Илинденско-Преображенското въстание в Одринско.[3]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002. с. 406.
- ↑ Манджуков, Петър. Предвестници на бурята. София, Издава Федерацията на анархистите в България, 2013. с. 8.
- ↑ а б Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 396.
- ↑ Манджуков, Петър. Предвестници на бурята. София, Издава Федерацията на анархистите в България, 2013. с. 9.
- ↑ ЦВА, ф. 422, оп. ІІ, а. е. 24, л. 129 – 154. Оригинал. Машинопис.(Бел. на Хр. Силянов, Ив. Попов и В. Чекаларов.)
- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 181.
