Андрей Докурчев
| Андрей Докурчев | |
 | |
| Роден |
1878 г.
|
|---|---|
| Починал | 11 октомври 1907 г.
|
| Андрей Докурчев в Общомедия | |
Андрей (Андрея) Димков (Димов, Димитров) Докурчев[1] с псевдоним Осман Бегович[2] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[3][4][5][6]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Докурчев е роден в 1878[5][4] или в 1880 година[3][6] във Велес, Османската империя, днес Северна Македония. В 1894 година става член на ВМОРО, минава в нелегаленост през 1896 година, като постъпва в четата на Андон Кьосето, а по-късно при Михаил Попето и Кръстьо Асенов. В 1902 година става горноджумайски околийски войвода, член на Струмишкия революционен комитет, като участва в аферата „Мис Стоун“.[5][4]
През пролетта на 1903 година заминава за Крушевско с четата на Питу Гули като ръководител на Първи отряд. По време на Илинденско-Преображенското въстание взема участие в превземането на Крушево, защитата на Крушевската република.[5]
След въстанието отново е войвода в Горноджумайско в периода 1904 – 1905 година.[5][4] От следващата 1906 година е нелегален член на Струмишкия окръжен революционен комитет и окръжен ревизор на четите.[5][7]
Загива на 10 – 11 октомври 1907 година в местността Бел камен край село Будинарци, Малешевско,[5][7][8] след среща с четата на Герасим Огнянов.[6] Според друг източник загива в кичевското село Белица.[9]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 70.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 74.
- ↑ а б Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 194.
- ↑ а б в г Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 50.
- ↑ а б в г д е ж Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 282.
- ↑ а б в Капелковъ, Спасъ. Андрея Д. Докурчевъ // Илюстрация Илиндень 3 (53). Илинденска организация, януарий 1934. с. 15.
- ↑ а б Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 51.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 143.
- ↑ Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 471. (на македонска литературна норма)
