Направо към съдържанието

Илия Кушев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за българския революционер. За българския тенисист вижте Илия Кушев (тенисист).

Илия Кушев
български офицер и революционер

Роден
Починал
29 ноември 1922 г. (26 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Учил вСофийски университет
Национален военен университет
Солунска българска мъжка гимназия
НаградиВоенен орден „За храброст“
За военна заслуга
„Свети Александър“
Семейство
БащаБано Кушев
Илия Кушев в Общомедия
Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Кушев (25-и в първата колона).

Илия Банов Кушев е български офицер и революционер, войвода на чета на Вътрешната македонска революционна организация, член на Македонското студентско дружество „Вардар“.[1]

Илия Кушев е роден във Велес,[2] в семейството на българския просветен и революционен деец Бано Кушев. Чичо му Петър Кушев също е легален деец на ВМОРО, а брат му Тодор Кушев е четник във ВМРО. В 1913 година завършва с последния двадесет и седми випуск Солунската българска мъжка гимназия.[3] След Междусъюзническата война в 1913 година емигрира в България, където завършва Военното училище в София. Участва в Първата световна война като поручик от 1-ви артилерийски полк на Пета пехотна дунавска дивизия на Българската армия. Членува във Военния съюз.[4] Награден е с ордени „За храброст“, IV степен, „За военна заслуга“, V степен и „Свети Александър“, V степен.[5]

След войната следва право в Софийския университет, но прекъсва следването си, за да се включи в революционната борба на възстановената ВМРО. Изпратен е в Македония като велешки околийски войвода. През август 1919 година се създава Македонското студентско дружество „Вардар“ и Илия Кушев е част от настоятелството.[6][7] През 1920 г. в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор е уволнен от служба.

Загива в 1922 година край село Ърлевци (или Острилци[8]), убит от турци предатели от неговата чета заедно с четниците си Иван Гьошев от Крайници и Мане Кратовски от Кратово.

На Илия Кушев е наречена улица в квартал „Илинден“ в София (Карта).

Иван Михайлов пише за Кушев:

Кушев бе много сериозен човек, високо културен, с поетически дарби. Притежаваше силна воля. В негово лице нашето отечество изгуби положително един обещаващ борец, с качества за водачество.[9]
 
 
 
 
 
 
 
 
Михаил Кушев
(около 1740 — 1855)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Янко Кушев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Мицка
Весова
 
Михаил Кушев
(1812 — 1905)
 
 
 
 
 
Анастас Кушев
 
 
 
Кица
Хаджизафирова
 
Пано Кушев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Бано Кушев
(1873 — 1910)
 
Елена Владикоецова
(1875 — ?)
 
Петър Кушев
(1870 — 1939)
 
Георги Кушев
(1862 — 1901)
 
Страшимир Кушев
(1871 — 1959)
 
Никола Панов
 
Диме Кушев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Илия Кушев
(1896 — 1922)
 
Тодор Кушев
(1901 — 1925)
 
Михаил Кушев
(1905 — 1992)
 
 
 
  1. Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 314 – 315.
  2. Конева, Румяна. Солунската мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ и подготовката на военни елити, в: Военноисторически сборник, 2008., архив на оригинала от 5 февруари 2009, https://web.archive.org/web/20090205104605/http://vi-books.com/vis/vis8/vis8.1/VS-1_08.pdf, посетен на 11 април 2009 
  3. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 101.
  4. Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 88 - 89.
  5. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 47; ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 99-100; ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 52-53
  6. Михайлов, Иван, Избрани произведения, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 10
  7. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 88.
  8. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 247.
  9. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 146.