Ърлевци
| Ърлевци `Рлевци | |
| — село — | |
  Ърлевци | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Вардарски |
| Община | Велес |
| Географска област | Грохот |
| Надм. височина | 501 m |
| Население | 18 души (2002) |
| Пощенски код | 1413 |
| МПС код | VE |
| Ърлевци в Общомедия | |
Ърлевци или понякога книжовно Хърлевци (на македонска литературна норма: `Рлевци или Р`левци) е село в северния дял на община Велес, Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Ърлевци е разположено в близост до Скопската котловина, на малка хълмиста територия, поради което средната му надморска височина е 501 м. Землището на селото е 24,6 км2, от които горите са 1934 ха, обработваемите земи 385 ха, а пасищата 129 ха. Жителите на Ърлевци се занимават главно със земеделско-скотовъдна дейност.[1]
Църквата в селото е „Възнесение Господне“ („Свети Спас“).[2] Във вътрешността е запазена ценна украса.[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Ярлевци е посочено като село със 17 домакинства със 76 жители българи.[4]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Ърлевци е населявано 280 българи християни.[5]
В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Хърлевци има 160 българи екзархисти.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Хърлевци (Hrlevci) като българско село.[8]
Според преброяването от 2002 година в селото живеят 18 жители, всичките самоопределящи се като македонци.[9]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Ърлевци
Ангел Христов Влахчев (1877 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 9 велешка дружина[10]
- Починали в Ърлевци
- Иван Гьошев (1879 – 1922), деец на ВМРО, дългогодишен четник, загинал в сражение със сръбска войска на 29 ноември 1922[11]
- Илия Кушев (1896 – 1922), български военен и революционер
- Мане Кратовски (? – 1922), деец на ВМРО, дългогодишен четник, загинал в сражение със сръбска войска на 29 ноември 1922[11]
- Пано Лазаров (? - 1922), български революционер, убит от ВМРО при междуособиците в революционното движение[12]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Населени места во Општина Велес
- ↑ Чашкарска парохија // Повардарска епархија, 3 юни 2008 г. Посетен на 17 февруари 2014 г.
- ↑ Дел од црквите во велешко останаа само на фотографии (фото) // Ти Реков Ми Рече – Сè за мојот Велес. Посетен на 24 юни 2016.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 180 – 181.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 157.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 118 – 119. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 886.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 6 септември 2007
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 129.
- ↑ а б Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 706.
- ↑ Динев, Ангел. Политичките убиства во Бугарија. Скопје, Култура-Скопје, 1983. ISBN 323 285 497 3. с. 328. (на македонска литературна норма)
| |||||||||||
