Църквино
| Църквино Црквино | |
| — село — | |
.jpg) | |
  Църквино | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Вардарски |
| Община | Велес |
| Географска област | Повардарие |
| Надм. височина | 378 m |
| Население | 363 души (2002) |
| Пощенски код | 1400 |
| МПС код | VE |
| Църквино в Общомедия | |
Църквино (на македонска литературна норма: Црквино или Црквина) е село в община Велес на Северна Македония. В него действа начално училище.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в югозападния дял на Велешката община, от дясната страна на река Бабуна. Намира се на хълмиста местност, като средната му надморска височина е 378 м. Отдалечен е на 9 км от административния град Велес. Землището му е с големина от 19,6 км2, като преобладават пасищата, които са 1232 ха. Обработваемите земи са 371 ха, а горите 121 ха.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]
В непосредствена близост до Църквино са археологическите обекти от римско време Белушка, Венуле, Габер и Селска църква, както и некропол от късноантично време. Църквата „Свети Георги“ е от 1819 година.[2] В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Вардар отбелязва Церковина като българско село.[3]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Церквино е посочено като село с 40 домакинства със 109 жители българи и 56 мюсюлмани.[4]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Църквино е смесено българо-турско село с 350 жители българи християни и 60 турци.[5]
В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Церквино има 128 българи екзархисти.[6]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
През 1922-1923 година е открита поща, която функционира до 6 април 1941 година.[7]
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Чрквина (Črkvina) като смесено българско християнско и българо-мохамеданско (помашко) село.[8]
Според преброяването от 2002 година селото има 363 жители.[9]
| Националност | Всичко |
| македонци | 2 |
| албанци | 25 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 336 |
| други | 0 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Населени места во Општина Велес
- ↑ Се распаѓа црквата „Свети Ѓорѓи“ во велешкото село Црквино // INDIVIDI. 22 януари 2009 г. Посетен на 22 февруари 2014 г.
- ↑ Croquis der westlischen Zurflüsse des oberen Wardar von J.G. von Hahn. Deukschriften der k Akad. d wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 184-185.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 158.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 118-119. (на френски)
- ↑ Светозаревиќ-Покорни, Бранислав. Поштенска историjа на териториjата од Република Македониjа - 1843-2010 година (поштенски жигови) / Postal history of the territory of Republic of Macedonia from 1843 to 2010 (postmarks), Скопjе, 2018, с. 93.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 6 септември 2007
| |||||||||||
