Влахчени
Влахчени Влахчени | |
— село — | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Вардарски |
Община | Велес |
Географска област | Грохот |
Надм. височина | 223 m |
Население | 0 души |
МПС код | - |
Влахчени в Общомедия |
Влахчени или Влахчани (на македонска литературна норма: Влахчени) е бивше село в Северна Македония, в северния дял на община Велес.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е било разположено на десния бряг на река Вардар, в областта Грохот срещу село Сопот, в чието землище попада днес.
История
[редактиране | редактиране на кода]През 1859 година Йордан Хаджиконстантинов-Джинот пише, че Влахчани е село с 10 къщи турци.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 г., Влахчани (Vlahtchani) е посочено като село с 6 домакинства и 12 жители мюсюлмани – „българи, които са приели исляма, но които все още говорят на своя език и са запазили всичките си самобитни обичаи“ – и 16 жители българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Влахчени е изцяло българско село с 40 жители българи християни и 60 турци.[3]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Влахчане (Vlahtchané) има 32 българи екзархисти.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Влахчени е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5]
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Влахчани (Vlahcani) като турско село.[6]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „Цариградски вестник“, 9, № 421, 7 март 1859, цит. по Хаджиконстантинов-Джинот, Йордан. Българин съм, Предговор, съставителство и редакция Иван Радев, „Абагар“, Велико Търново, 1993, с. 100.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 180-181.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 157.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 118-119. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 835.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
|