Лугунци (община Велес)
- Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в Гърция вижте Лугунци (дем Мъглен).
Лугунци Лугунци | |
— село — | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Вардарски |
Община | Велес |
Географска област | Повардарие |
Надм. височина | 437 m |
Население | 10 души (2002) |
Пощенски код | 1407 |
МПС код | VE |
Лугунци в Общомедия |
Лугунци (на македонска литературна норма: Лугунци) е село в северния дял на община Велес, Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Лугунци е разположено на рид, като средната му надморска височина е 437 м. Отдалечено е на 17 км от административния център град Велес. Землището на Лугунци е 11,9 км2, от които обработваемата земя е 665 ха, горите 331 xa, а пасищата са 118 xa. Жителите на селото се занимават със земеделие.[1] Разположено по поречието на река Отовица.
История
[редактиране | редактиране на кода]В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Лугунци е посочено като село с 16 домакинства със 75 жители българи.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Лугунци е населявано от 230 жители, всичките българи.[3]
В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лугунци има 176 българи екзархисти.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Лугуница (Lugunica) като българско християнско село.[6]
Според преброяването от 2002 година в селото живеят 10 жители, всички македонци.[7]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Лугунци
- Ангел Костов, македоно-одрински опълченец, 23-годишен, студент, щаб на 4 битолска дружина[8]
- Починали в Лугунци
- Андрей Варналиев (1886 – 1906), български революционер от ВМОРО
- Атанас Петров (1885 – 1907), български революционер от ВМОРО
- Боби Стойчев (1872 – 1906), войвода на ВМОРО
- Герасим Мицов (? – 1906), български революционер от ВМОРО, четник на Боби Стойчев
- Колю Социалиста (? – 1906), български революционер от ВМОРО, от Неврокопско, четник при Панчо Константинов[9]
- Недко Варимесов (1870 – ?), български революционер
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Населени места во Општина Велес
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 184-185.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 156.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 118-119. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 860.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 6 септември 2007
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 369.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 54.
|