Сопот (община Велес)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Сопот.
| Сопот Сопот | |
| — село — | |
.jpg) Изглед към селото | |
  Сопот | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Вардарски |
| Община | Велес |
| Географска област | Повардарие |
| Надм. височина | 435 m |
| Население | 15 души (2002) |
| Пощенски код | 1406 |
| МПС код | VE |
| Сопот в Общомедия | |
Сопот (на македонска литературна норма: Сопот) е село, намиращо се в северния дял на община Велес, Северна Македония. В близост до него преминава важният за страната път Скопие - Велес - Гевгели - Солун. В селището е разположена средновековната манастирска църква „Свети Спас“.
География
[редактиране | редактиране на кода]Сопот е разположено на хълмиста местност, като средната му надморска височина е 435 м. Отстои на 13 км от административния център Велес. Землището му заема площ от 8,7 км2, от които обработваемите земи са 203 ха, пасищата 262 ха, а горите 267 ха. Жителите му се занимават главно със земеделие.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]
През 1859 година Йордан Хаджиконстантинов-Джинот пише, че Сопот е село с 10 къщи и развалини от манастир и крепост, които приписва на българския войвода Радич.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Сопот е посочено като село с 12 домакинства с 54 жители българи.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Сопот е изцяло българско село със 100 жители българи християни.[4]
В началото на XX век селото е смесено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сопот има 80 българи екзархисти и 40 българи патриаршисти сърбомани. В селото има българско училище.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Сопот е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[6]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Сопот (Sopot) като българско село.[7]
Според преброяването от 2002 година селото има 15 жители, всички македонци.[8]
На брега на Вардар, срещу висящия, който води за Сълп и железопътната спирка „Райко Жинзифов“ е изграден манастирът „Свети Георги“.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Сопот
Трайко Атанасов (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 6 охридска дружина[9]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Населени места во Општина Велес
- ↑ в. „Цариградски вестник“, 9, № 421, 7 март 1859, цит. по Извори за българската етнография, т. 1. Из българския възрожденски печат, София 1992, стр. 72.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 184-185.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 156.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 118-119. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 879.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 6 септември 2007
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 72.
| |||||||||||
