Направо към съдържанието

Страшимир Кушев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Страшимир Кушев
български военен деец
Капитан Кушев празнува в превзетия от Българската армия Одрин, 13 март 1913 г.
Капитан Кушев празнува в превзетия от Българската армия Одрин, 13 март 1913 г.

Роден
Починал
1959 г. (81 г.)

Учил вНационален военен университет
НаградиВоенен орден „За храброст“

Страшимир Анастасов Кушев е български офицер, полковник, участник в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1915 – 1918), пръв ректор на Телеграфопощенското и железопътно училище (1922 – 1923).

Страшимир Кушев е роден на 10 февруари 1877 година във Велес, Османска империя, днес в Северна Македония, в семейството на Анастас и Ефтимия Кушеви. Принадлежи към големия род Кушеви.[1] Взима участие в Балканската война в 1912 година и в обсадата на Одрин. Завършва военна академия. По време на военната си кариера служи във 2-ра пионерна дружина, ЖП дружина към управлението на Инженерните войски на 1-ва армия и 3-та пионерна дружина.[2] През 1920 г. вследствие на военните клаузи на Ньойския договор е уволнен от служба.

В 1922 – 1923 година е пръв ректор на третото висше училище в България – Телеграфопощенското и железопътно училище.

Полковник Страшимир Кушев умира през 1959 година.

Полковник Страшимир Кушев е женен и има 3 деца.

 
 
 
 
 
 
 
 
Михаил Кушев
(около 1740 — 1855)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Янко Кушев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Мицка
Весова
 
Михаил Кушев
(1812 — 1905)
 
 
 
 
 
Анастас Кушев
 
 
 
Кица
Хаджизафирова
 
Пано Кушев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Бано Кушев
(1873 — 1910)
 
Елена Владикоецова
(1875 — ?)
 
Петър Кушев
(1870 — 1939)
 
Георги Кушев
(1862 — 1901)
 
Страшимир Кушев
(1871 — 1959)
 
Никола Панов
 
Диме Кушев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Илия Кушев
(1896 — 1922)
 
Тодор Кушев
(1901 — 1925)
 
Михаил Кушев
(1905 — 1992)
 
 
 
  1. Кушев, Михаил Банов. Фамилия Кушеви. София, ръкопис, 1985. с. 2.
  2. Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 159.