Владимир Сланков
| Владимир Сланков | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1889 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Владимир Сланков в Общомедия | |
Владимир Сланков, известен като Владо, Владе и Ладе Сланков, е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Владимир Сланков е роден в щипското Ново село в 1889 година. Завършва местната прогимназия и влиза във ВМОРО като четник на Мише Развигоров, Ефрем Чучков и Стоян Мишев от 1906 година. През лятото на 1908 година заедно с Кочо Аврамов, Йордан Иванов и Чавдаров прави неуспешен опит за атентат срещу Яне Сандански в Цариград. На 14 август 1909 година прави втори, също неуспешен опит за убийството на Сандански пред кафене „Коломбо“ в Солун.[2][3] В 1909 година е заловен от властите, измъчван е жестоко,[4] осъден на 15 години затвор и по-късно заточен в Мала Азия. Освободен през 1911 година след амнистия отново се включва в революционната дейност с четата на Тодор Александров. Заедно с Кръстьо Лазаров е организатор на така наречените Магарешки атентати.[5] При избухването на Балканската война с цялата чета е доброволец в Македоно-одринското опълчение[6] и участва в освобождението на Кукуш[7].
През юли 1914 година Сланков пристига в окупираното от Сърбия Велешко[8] с четата си от 8 души – Каме Дворишки, Георги Аврамов, Ицо Бондиков, Борис Йорданов, Ильо Касев, Георги Табаков и Лазо Беглер. Велешкият ръководител на ВМОРО Ангел Бондиков я препраща за Клепата, за да накаже поставилите се в услуга на новите власти.
Четата получава информация, че сръбските войводи Василие Търбич, Божко Вирянец и Йован Бабунски ще заминат с влака за Гевгелийско, за да действат срещу тамошните чети на ВМОРО — на Христо Аргиров - Чауша, Стоян Чочков и Петър Овчаров. Сланков организира атентат на железопътната линия Велес - Солун, но вместо влака със сръбските войводи е взривен товарен влак. Предадени от сърбоманския кмет на Скачинци Христо Поппавлов, четниците са обградени от сръбските контрачети на Бабунски, Търбич и Вирянец. След сражение на 8 август/26 август 1914 година загиват всички без Георги Аврамов, който се спасява и се присъединява към гевгелийската чета на Стойчо Чочков и Лазо Беглер, който е заловен. Сръбските чети дават 10 убити, между които и войводата Божко Вирянец и Йован Црешневец.[9] След разкрития на тежкоранения Беглер са арестувани Ангел Бондиков и петнайсетина други дейци на ВМОРО.[10] Сръбските власти извършват поредица от репресии над българското население в района.[11]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993.
- ↑ Николов, Тома. Спомени от моето минало. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 369.
- ↑ Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 41 - 45.
- ↑ Дебърски глас, година 1, брой 33, 14 ноември 1909, стр. 3.
- ↑ Магарешките атентати, архив на оригинала от 11 юли 2009, https://web.archive.org/web/20090711150318/http://www.krumblagov.com/fifty/8.php, посетен на 19 юли 2009
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 618.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 152.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 429-430.
- ↑ Трбић, Василије. Мемоари. Казивања и доживљаји војводе велешког. Књига друга. Београд, 1996. с. 43.
- ↑ Аврамов, Стоян. Революционните борби в Азот, Велешко и Поречието, София, 1929, стр. 192 - 199.
- ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 145.
