Стоян Чочков

Стоян Чочков
	Стоян Чочков
български революционер
Роден	1887 г. Серменин, Османска империя
Починал	не по-рано от 1922 г.

Стоян (Стойчо, Стойче) Иванов Чочков е български офицер и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

Стойчо Чочков е роден през 1887 година в гевгелийското село Серменин, тогава в Османската империя. Завършва ІІ гимназиален клас. Присъединява се към ВМОРО и действа като гевгелийски войвода на ВМОРО и действа срещу сръбската въоръжена пропаганда в района. Арестуван е от турската власт през 1907 година, но е амнистиран след Младотурската революция през следващата 1908 година.

През 1912 година Стойчо Чочков е секретар в четата на Коста Христов Попето. Четата е екипирна от върховистите на Стефан Николов. Скоро след това повторно е самостоятелен войвода в Гевгелийско.

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение първоначално като войвода в чета, по-късно е в четата на Ичко Димитров, в 3 рота на 14 воденска дружина и през Междусъюзническата война в Сборната партизанска рота на МОО.^[1]

След войните през пролетта на 1914 година продължава да действа с чета в родното си Гевгелийско, а през Първата световна война с чин старши подофицер действа в партизанската рота на Никола Лефтеров.^[2]^[3]

След войната подкрепя федералисткото крило в революционното движение. На 17 ноември 1922 година федералистът Григор Циклев убива дееца на ВМРО Велин Алайков, участник в преговорите между ВМРО и враждебното ѝ земеделско правителство на Александър Стамболийски. Циклев заедно с Чочков Тодор Паница, Стоян Мишев, Кирил Попиванов, и още тридесетина дейци на МФО се изтеглят на територията на Гърция с разрешение на гръцките власти.^[4]

Брат му Петър Чочков е убит на 20 март 1923 година от дейци на ВМРО заедно с Христо Стоименов от Горна Рибница и Христо Стоименов Железнички.^[5]

Вижте също

Тодор Чочков

Бележки

↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 801.
↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 188.
↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 527.
↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 104, 132.
↑ Динев, Ангел. Политичките убиства во Бугарија. Скопје, Култура-Скопје, 1983. ISBN 323 285 497 3. с. 331. (на македонска литературна норма)

[1] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 801.

[2] Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 188.

[3] Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 527.

[4] Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 104, 132.

[:0-5] Динев, Ангел. Политичките убиства во Бугарија. Скопје, Култура-Скопје, 1983. ISBN 323 285 497 3. с. 331. (на македонска литературна норма)

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]