Петър Корабаров

Петър Корабаров
	Петър Корабаров
български военен деец
Роден	1 януари 1855 г. Велес, Османска империя
Починал	1 май 1905 г. (50 г.) София, Княжество България

Петър Арсов (Арсениев) Корабаров (Карабаров, Корабов^[1]) е български офицер, полковник, участник в Сръбско-българска война.

Биография

Корабаров е роден 1 януари 1855 година във Велес, в Османската империя, днес в Северна Македония. Брат е на подполковник Панчо Корабаров. Семейството му участва в българските църковни и просветни борби в града. Отива да учи в Русия, между 1870 и 1876 година завършва гимназията в Николаев и е пансионер при Тодор Минков,^[2] а в 1879 година завършва Второ военно Константиновско училище в Санкт Петербург. Служи в шести артилерийски полк. Работил в 4-то областно интенданство. Служил в двадесет и четвърти пехотен черноморски полк и дванадесети пехотен балкански полк.^[3]

По време на Сръбско-българската война в 1885 година ръководи артилерийската лаборатория в Русе и придадените към нея работилници, които отговарят за изпращането на артилерийски и пехотни бойни припаси на фронта. Подпомага отбраната на Видинската крепост. За участието си във войната е отличен с орден „Свети Александър" V степен.

В 1887 година участва в Русенския бунт на офицерите-русофили, заради което е уволнен от армията, емигрира в Русия и постъпва в руската армия. В 1898 година след разрешаване на офицерско-емигрантския въпрос се завръща в България и служи в артилерийските полкове.^[4]

Военни звания

Подпоручик (10 май 1879)
Поручик (30 август 1882)
Капитан (30 август 1885)
Майор ?
Подполковник (12 август 1896)
Полковник

Вижте също

Бележки

↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 53.
↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 312.
↑ Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 130.
↑ suedinenie.com^{[неработеща препратка]}

[Танчев_53-1] Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 53.

[2] Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 312.

[3] Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 130.

[4] suedinenie.com^{[неработеща препратка]}

[1]

[2]

[3]

[4]