Вълчо Андов
| Вълчо Андов | |
| български революционер | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
Вълчо Добрев Андов, наречен Вълчо Македонеца, е български революционер, участник в Ботевата чета.[1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Андов е роден в град Велес, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Емигрира във Влашко. Брат му, учителят Димитър Андов, му изпраща на няколко пъти средства във Влашко. В 1868 година държи фурна в Галац, в която укрива Арсений Мартинов. Мартинов минава с четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа и загива. При разследването, властите от донос разбират, че Андов го е укривал и го е снабдил с оръжие и той е арестуван и лежи три месеца в затвора. Освободен е с парична гаранция от изпратен от Филип Тотю човек. Филип Тотю лично го привлича към готвената акция за нова чета през пролетта на 1876 година и Андов се съгласява. Затова и името му не фигурира в личното тефтерче на Ботев.[2]
Вълчо Андов е опитен комита и назначен за десятник в Ботевата чета. В спомените на оцелелите четници Вълчо Андов е споменаван като комита с висок дух, шеговит, издръжлив и изпълнителен.[2] Андов е сред „опитните с оръжието“ четници[3] и спазва дисциплината в четата и заповедите на щаба. На Хайдушкото кладенче, при Поповото ханче, на Дуровото бранище и при Рашково бърдо движещото се в авангарда негово отделение от 10 души спира по негова команда.[2]
Андов участва в престрелката при Баница и е свидетел на първите жертви на четата - посечените селяни от обоза. Оцелява в сражението при Милин камък и достига водопада Речка и отсяда с оцелелите на Колова поляна. Не е и сред загиналите в тежкото сражение на 20 май. Следите му се губят, след като се образуват отряди за оттегляне в планината.[3]
Името му е записано като Вълчо Македонецът от западната страна на стария паметник на Христо Ботев във Враца.[2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 31.
- ↑ а б в г д Тахов, Георги. 209 хъшовски жития: Животът и гибелта на Ботйовите четници: Енциклопедия. София, Майтрея, 1996. с. 150.
- ↑ а б Тахов, Георги. 209 хъшовски жития: Животът и гибелта на Ботйовите четници: Енциклопедия. София, Майтрея, 1996. с. 151.
