Миле Попйорданов
| Миле Попйорданов | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1879 г.
|
|---|---|
| Починал | 1902 г.
|
| Учил в | Битолска българска класическа гимназия Цариградска българска духовна семинария |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Йордан Попйорданов |
Милан (Миле) Георгиев (Гьошев) Попйорданов (изписване до 1945 година: Миле попъ Йордановъ) е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в 1879 година в град Велес, тогава в Османската империя. По-голям брат е на водача на солунските атентатори Йордан Попйорданов - Орце. Милан е първороден син в семейството на търговеца Георги и Султана Попйорданови във Велес. Освен брат си Орце, има и четири сестри Елена, Мария, Павлина и най-малката Олга. Сестрите му продължават рода, като създават семейства, а две от тях се установяват в България. Павлина се омъжва за брата на Павел Шатев. Наследник на семейството е и българският актьор Петър Попйорданов по линия на чичо му.
Първоначално учи в родния си град, а по-късно в Битолската българска гимназия и Цариградската духовна семинария, където заедно с Христо Манчев, Христо Шалдев, Спас Цветков и Петър Делев Каркалашев, създава революционна група и националистическа библиотека, със събрани в нея томове от Христо Ботев, Любен Каравелов и Иван Вазов.[2] Учителства в село Чичево (Горно и Долно), Велешко, Дедино, Радовишко и на други места.
Като активен член на ВМОРО се включва в районната чета, която действа в Радовишко. Секретар е на четата на Алексо Поройлията, който поради суровия си нрав е сменен. Така от края на 1900 година Гоце Делчев избира Милан Попйорданов за нов войвода на четата.[3] През 1902 година се завръща във Велес, но разбира, че е бил предаден и решава да напусне града. При преминаването на Вардар, попада на засада и след престрелка умира на 23 години.[4][5]
На него е посветена народната песен „Болен ми лежи Миле Попйорданов“.[6] Първоначалното в песента се е пеело „Бог да го прости Миле Попйорданов. Како ми е легнал, нема да ми стане“. Днес е официален химн на град Велес.
Памет
[редактиране | редактиране на кода]На Миле Попйорданов е наречена улица в квартал „Карпузица“ в София (Карта).
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Георги Попйорданов | Султана Владикоецова | Петър Попйорданов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Иван Копринков | Мария Попйорданова | Павлина Попйорданова | Иван Шатев | Миле Попйорданов (1879 – 1902) | Йордан Попйорданов (1881 – 1903) | Олга Попйорданова | Елена Попйорданова | Иван Попйорданов | Илия Попйорданов | Гичо Попйорданов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Георги Копринков | Благой Попйорданов (1913 - 1995) | Петър Попйорданов | Савка Чанкова (1921 — 2013) | Георги Чанков (1909 - 2004) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Иван Попйорданов (р. 1938) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Чочо Попйорданов (1964 - 2013) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 339.
- ↑ Shaldev, Hristo. Extracts from the memoirs of Hristo Shaldev, Macedonian revolutionary (1876-1962). Adelaide, MPO „Todor Alexandrov“, 1993. с. 2.
- ↑ Спомени на Иванъ Анастасовъ Гърчето в: Милетичъ, Любомиръ. „Движението отсамъ Вардара и борбата съ върховиститѣ по спомени на Яне Сандански, Черньо Пѣевъ, Сава Михайловъ, Хр. Куслевъ, Ив. Анастасовъ Гърчето, Петъръ Хр. Юруковъ и Никола Пушкаровъ“, Материали за историята на македонското освободително движение, книга VII, Издава „Македонскиятъ Наученъ Институтъ", София - Печатница П. Глушковъ - 1927, стр. 140.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 134.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 376.
- ↑ Акорди на песента
