Димитър Галев (историк)
Тази статия е за историка от Струмишко. За революционера от Велес вижте Димитър Галев (революционер).
| Димитър Галев | |
| северномакедонски историк | |
| Роден |
25 декември 1939 г.
|
|---|---|
| Починал | |
Димитър Глигор Галев (на македонска литературна норма: Димитар Глигор Галев) е историк, просветен деец и общественик от Северна Македония с българско национално самосъзнание.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Димитър Галев е роден на 25 декември 1939 година в струмишкото село Съчево, тогава в Кралство Югославия, днес в община Струмица в Северна Македония.[1] Потомък е на съчевчанеца Гальо, един от първите присъединили се към ВМОРО в струмишко,[2] убит през 1911 година.[3] Основно и гимназиално образование завършва в родния си край. Завършва история и география в Педагогическата академия в Щип, след което е просветен работник в родния си край.
През 1976 година започва да работи по темата „Условията и обстоятелствата за дейността на НОБ в Източна Македония през 1941–42 година“, която защитава през 1981 година и с която получава магистърската си степен в Скопския университет.[4] По време на изследването, което прави по темата, е въвлечен „в едно противоречие, смесица между това, което учих в скамейките и видяното и чутото в архивите, на терена и чрез живата дума на съвременниците, свидетели на събитията“.[5] През 1978 година се среща с Михайло Апостолски, професор в университета и тогавашен председател на МАНУ, с когото обсъжда противоречията, които среща по време на изследването. Апостолски го съветва да не действа предубедено и насочващо при разпитите на свидетелите, да не селектира документацията от архивите по свои предубедени заключения, а по отношение на някои исторически личности като Тодор Александров, Методия Шаторов, Бане Адреев, Ченто, Тодор Павлов, Кочо Рацин, му казва, че има и „втора страна“ и че „сега не е време да се пише за това“. Апостолски го съветва да разшири изследването и да пази добре резултатите.[6] Приема съветите на Апостолски. Паралелно работи и по други проекти, сред които е и проектът „Субектите и средствата за денационализация и терорът в Югоизточна Македония между Балканските и Втората световна война“. През 1991 година издава двутомния си труд „Белият терор в Югоизточна Македония 1912–1941 г.“.
След въвеждането на политическия плурализъм през 1990 година става председател на Демократичен съюз – Партия на земеделците (ДС – ПЗМ), една от първите политически партии в Република Македония, основана в родното му село.[7][8][9] През 1991 година, в навечерието на референдума за независимост, проведен на 8 септември, подкрепя независимостта на Република Македония. На трибуна в Прилеп, проведена на 31 август в организация на Общинското събрание, на въпрос дали Македония се отделя от Югославия с референдума, отговаря: „Како да се отцепи кога и не е здружена по своја волја Македонија“.[10]
В 1993 година по негова инициатива в Скопие се създава Движение за приятелство между Република Македония и България. Като представител на движението през септември 1993 година, заедно с Александър Рунтев от Щип, Димитър Мицков от Скопие и Крум Чушков от Велес, посещават 72-рия конгрес на Македонските патриотични организации в САЩ и Канада, провел се в Торонто. Поради своята дейност е следен от Службата за държавна безопасност на Република Македония.[11][12] През 1996 година след атентата срещу Киро Глигоров, движението е забранено, а неговите членове и съмишленици са подложени на репресии. Уволнен е от длъжността окръжен инспектор на просветата в Струмица и е подложен на постоянен полицейски произвол. Въпреки тези удари, той продължава да бъде основна обединителна фигура за българската общност в Република Македония. През 2002 година разработва програма, в която доразвива принципите за конфедерация между България и Република Македония. Прави пълна историческа, национална и политическа обосновка за необходимостта от такъв проект, който е подкрепен от 20З-ма интелектуалци. Преди документът да бъде официално оповестен, македонската полиция прави обиск в дома му и го конфискува. Извикан от президента Борис Трайковски с когото подробно разговарят за конфедеративната идея. Трайковски не го критикува, но му препоръчва да бъде внимателен и да не предприема нищо без негово знание и съгласие.[11]
Галев умира на 5 януари 2005 година в Струмица[13] при неизяснени обстоятелства.[11][14]
През 2017 година община Струмица наименува улица в родното му село на негово име.[15]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Галев, Димитър. Белиот терор во Југоисточна Македонија 1912-1941 год.; Книга Прва. Щип, 1991.
- Галев, Димитър. Белиот терор во Југоисточна Македонија 1912-1941 год.; Книга Втора. Щип, 1991.
- Галев, Димитър. Тодор Александров - од автономиjа до самостоjна држава. Скопие, 1995.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Според някои източници той е роден през 1940 година в град Струмица.
- ↑ Ѓоргиев, Бранко. Спомени од македонското национал-револуционерно и ослободително движење. Струмица, НУ Завод за заштита на спомениците на културата и Музеј, 2021. ISBN 978-608-4845-11-9. с. 55.
- ↑ Пандевски, Манол, Стоев, Ѓорѓи. Струмица и Струмичко низ историјата. Струмица, Општински одбор на Сојузот на здружението на борците од НОБ, 1969. с. 287.
- ↑ Илиевски, Александар. Преглед на одбранети докторски дисертации, магистерски тези и дипломски работи од областа на историските науки на ННСГ за историја на Филозофскиот факултет во Скопје до 31. XII 1983 година // Историја – Списание на Сојузот на друштвата на историчарите на СР Македонија. 1983. с. 364.
- ↑ Галев, Димитар. Тодор Александров од автономија до самостојна Македонија. Скопје, 1995. с. 7. Посетен на 2023-01-23.
- ↑ Галев, Димитар. Тодор Александров од автономија до самостојна Македонија. Скопје, 1995. с. 8. Посетен на 2023-01-23.
- ↑ Мојаноски, Цане. Πолитичките партии во Ρепублика Μакедонија во процесот на стекнувањето на општествената моќ // . с. 166.
- ↑ Пешевски, Владимир. Општествено-економските промени во Република Македонија (1991-2001) : Докторска теза. Скопје, 2013. с. 262.
- ↑ Мојаноски, Цане. Летопис на македонската демократија. Скопје, Пакунг, 2000. с. 113-115.
- ↑ Референдум 91 – Општина Прилеп // Посетен на 2023-01-23.
- ↑ а б в Димитър Галев и планът за конфедерация с България, trud.bg
- ↑ ЈАКОВЛЕСКИ ДО БОГОЕВСКИ: Ние не вршевме тероризам, туку Вие од УДБА // 2016-10-29. Архивиран от оригинала на 2023-01-23. Посетен на 2023-01-23. (на македонска литературна норма)
- ↑ IN MEMORIAM Напусна ни един голям българин – проф. Д. Галев (7 януари 1940 – 5 януари 2005) // Македонски преглед XXVIII (1). София, МНИ, 2005. с. 135 – 137.
- ↑ Двама президенти и професоp мъpтви в афера за съюз с Македония., 168chasa.bg
- ↑ Одлука за определување на имиња на улици на подрачјето на град Струмица. Службен гласник на општина Струмица, 11 декември 2017. с. 9. Посетен на 2013-01-23. (на македонска литературна норма)
