Тома Куюмджиев
| Тома Куюмджиев | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1901 г.
|
|---|---|
| Починал | 12 декември 1927 г.
|
| Семейство | |
| Братя/сестри | Арсо Куюмджиев |
Тома Митов (Димитров) Куюмджиев е български общественик и революционер, деец на Македонската младежка тайна революционна организация.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в 1901 година в град Струмица, тогава в Османската империя, в семейство на родолюбиви българи.[2] Семейството произхожда от град Крушево.[3] Негов баща е Димитър (Мито) Куюмджията,[4] а брат му е Арсо Куюмджиев (1899 – 1968), български революционер от ВМРО, кмет на община Василево до 1944 година.[5] Панде Куюмджиев е брат на баща му.[3]
След като Струмица през втората половина на 1919 година, след Първата световна война, попада под сръбско управление, семейството му е репресирано от новите власти заради пробългарската му дейност.[6]
На 22 години[1] Тома Куюмджиев се включва активно в националноосвободителната борба на българите в Македония и става деец на ММТРО по време на Кралство Югославия, главен петар на организацията в града.[7] Заради пробългарската си дейност също е репресиран от сръбските власти – арестуван е през септември 1927 година и лежи в затвора, подложен на мъчения. Изведен е от затвора и по пътя е застрелян в гърба от стражаря на 12 декември 1927 година, под предлог, че искал да избяга от затвора.[8][9][10][11][12][13]
На 28 април 1943 година дъщеря му Виктория, родена в Струмица и жителка на Струмица, подава молба за българска народна пенсия. В молбата си тя пише, че Куюмджиев „като честен и самоотвержен българин работи непрекъснато със стоицизъм и себеотрицания за възкръсването на великобългарската идея, освобождението на Македония от сърбското черно робство и присъединяването ѝ към майката отечество“.[1] Молбата е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[12]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 347.
- ↑ Гюзелевъ, Димитъръ. Жертвитѣ на Скопския студентски процесъ. Скопие, Печатница Крайничанецъ A. Д, 1942. с. 65.
- ↑ а б Ѓоргиев, Бранко. Спомени од македонското национал-револуционерно и ослободително движење. Струмица, НУ Завод за заштита на спомениците на културата и Музеј, 2021. ISBN 978-608-4845-11-9. с. 30.
- ↑ Гюзелевъ, Димитъръ. Жертвитѣ на Скопския студентски процесъ // Скопие, Печатница Крайничанецъ A. Д., 1942, с. 62.
- ↑ Парцел 9 // София помни. Посетен на 22 октомври 2020 г.
- ↑ Обезродяването на Македония 1919 - 1929 // Вестник „Атака“, 29 октомври 2011 г. Архивиран от оригинала на 2020-10-27. Посетен на 22 октомври 2020 г.
- ↑ Гоцев, Димитър. Младежките национално-освободителни организации на македонските българи, 1919-1941. София, Издателство на Българската академия на науките, 1988. с. 50.
- ↑ Гюзелевъ, Димитъръ. Жертвитѣ на Скопския студентски процесъ. Скопие, Печатница Крайничанецъ A. Д, 1942. с. 67.
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 140, 141.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 98.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 248.
- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 348.
- ↑ Вътрешна македонска революционна организация. Боенъ отчетъ на Струмишкия революционенъ окрѫгъ. // Библиотека Струмски. 1927. с. 9. Посетен на 13 февруари 2023.
