Димитър Буюклиев
| Димитър Буюклиев | |
| български учител | |
 | |
| Роден |
1877 г.
|
|---|---|
| Починал | 1935 г.
|
Димитър Костадинов Буюклиев е български просветен деец, революционер и общественик от Македония.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е през 1877 година в град Струмица, тогава в Османската империя, в семейството на Костадин и Анастасия Буюклиеви, което е било по-заможно, Костадин е бил търговец, абаджия по занаят.[1] Учи в Солунската българска мъжка гимназия, която завършва в 1899 година с четиринадесетия випуск.[2] Учителства в Пехчево, Струмица и Берово (1905).[3][4]
След като се завръща в родния си град, местни гъркомани му предлагат да продължи да учи във Франция и да стане дипломат, като единственото условие е да стане грък. Баща му Костадин се противопоставя с думите: „Аз от българин не правя грък“.[1] Оттогава струмишките гъркомани се опитват да прогонят Буюклиеви - къщата им е ограбвана, направен е неуспешен опит за взривяването ѝ, тъй като стрина на Димитър, която е била близка до струмишките гъркомани, забелязала как на гредите на къщата се поставя динамит и казала на натрапниците на гръцки, че къщата е нейна.[1]
В Струмица Буюклиев става член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[4]
Буюклиев е чиновник в общината, докато Струмица е част от Царство България от края на Междусъюзническата война до края на Първата световна война. В Кралството на сърби, хървати и словенци е учител и като такъв работи в Крагуевац.[1][4]
Има четири деца, три момичета – Кальопа, Любица и Мария, и едно момче, Томе. Томче загива на 18-годишна възраст. Година след смъртта на сина му в 1935 година умира и той.[1][4]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Ѓоргиев, Бранко. Спомени од македонското национал-револуционерно и ослободително движење. Струмица, НУ Завод за заштита на спомениците на културата и Музеј, 2021. ISBN 978-608-4845-11-9. с. 28.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 95.
- ↑ Пандевски, Манол, Ѓорѓи Стоев - Трнката. Струмица и Струмичко низ историјата. Струмица, Општински одбор на Соjузот на здружението на борците од НОБ - Струмица, 1969. с. 215. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г Ѓоргиев – Ликин, Васил. Видни учители – револуционери од Струмица и Струмичко од крајот на XIX век до почетокот на Балканските војни (1893 – 1912/1913) // Струмица и Струмичко во времето на Балканските војни и Букурешкиот мировен договор. Струмица, НУ Завод за заштита на спомениците на културата и Музеј, 2013. ISBN 978-608-65524-1-1. с. 223. (на македонска литературна норма)
