Христо Бабамов
| Христо Бабамов | |
| български революционер | |
| Роден |
1874 г.
|
|---|---|
| Починал | 1902 г.
|
| Учил в | Скопско българско педагогическо училище |
Христо Бабамов е български учител и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в 1874 година в Струмица. Учи в родния си град, а след това завършва Скопското българско педагогическо училище. В Скопското училище влиза в революционен кръжок. В 1899 година става български учител в струмишкото село Робово. Къщата му става център на революционния комитет, в който влиза и свещеник Васил Петров Испирски. За известен период Бабамов е и секретар на Струмишкия околийски революционен комитет. Къщата на Бабамови в Струмица също става революционен център. Бабамов е близък приятел и сътрудник на Алексо Мартулков, негов съученик от Скопското училище. Арестуван е от османските власти, осъден на затвор и лежи в Куршумли хан в Скопие, откъдето излиза с рушвет. Направен е и нов опит за арест, но Бабамов успява да се изплъзне и става нелегален. През есента на 1901 година е изпратен като ръководител в петричкото село Горна Рибница.[1]
Според едни сведения Бабамов загива в 1902 година при нещастен случай в Огражден, а според други загива при сблъсък с върховистката чета[1] на фелдфебел Дачо Иванов.[2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Ѓоргиев – Ликин, Васил. Видни учители – револуционери од Струмица и Струмичко од крајот на XIX век до почетокот на Балканските војни (1893 – 1912/1913) // Струмица и Струмичко во времето на Балканските војни и Букурешкиот мировен договор. Струмица, НУ Завод за заштита на спомениците на културата и Музеј, 2013. ISBN 978-608-65524-1-1. с. 222. (на македонска литературна норма)
- ↑ Ѓоргиев – Ликин, Васил. Видни учители – револуционери од Струмица и Струмичко од крајот на XIX век до почетокот на Балканските војни (1893 – 1912/1913) // Струмица и Струмичко во времето на Балканските војни и Букурешкиот мировен договор. Струмица, НУ Завод за заштита на спомениците на културата и Музеј, 2013. ISBN 978-608-65524-1-1. с. 223. (на македонска литературна норма)
