Направо към съдържанието

Александър Мартулков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Алексо Мартулков)
Александър Мартулков
български революционер
Мартулков през април 1948 година
Мартулков през април 1948 година
Роден
Починал
Награди„За заслуга“
Народен представител в:
XXIII ОНС   
Александър Мартулков в Общомедия

Александър (Алексо) Ончев Мартулков (на македонска литературна норма: Алексо Мартулков) с псевдоним Бисмарк[1][2] е български революционер, социалист, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Вътрешната македонска революционна организация (обединена).[3]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Във ВМОРО

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 23 октомври 1878 година в град Велес.[4] Негов роднина е дългогодишният член на ВМОРО и офицер от българската армия Петър Мартулков. През 1895 година става член на първата социалистическа група в Македония. В 1896 г. се включва в Македоно-одринската социалдемократическа група при БРСДП, където работи заедно с Димо Хаджидимов, Иван Клинчаров и Васил Главинов. По-късно се включва в дейността на ВМОРО. Бори се с настъплението на сръбската пропаганда във Велешко.[4]

Участва в похода към Цариград в 1909 година. През същата година, след контрапреврата в Цариград, Мартулков взима участие в Комитета за обществена безопасност във Велес, който ръководи гражданските и военни власти в региона. В състава на комитета влизат 6 българи и 6 турци, като сърбоманите са изключени.[5] През учебната 1911 – 1912 година е учител в село Бегнища, Тиквешко.[6]

След избухването на Балканската война в 1912 година и окупацията на Македония през декември 1912 година Мартулков участва в срещата на македонски дейци във Велес, организирана от Димитър Чуповски, на която присъстват Ангел Коробар, Ризо Ризов, Петър Попарсов, Крум Зографов, Йован Попйорданов, учителя Иван Елезов, Димитър Ничев и Методи Попгошев. Те решават да изпратят представители на Лондонската конференция, както и в Париж за да се борят за запазване на целостта на Македония.[7]

В 1914 година Мартулков влиза в Комитета на дезертьорите.[8]

По случай 15-ата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание „за заслуги към постигане на българския идеал в Македония“ през Първата световна война в 1918 година, Александър Мартулков е награден с бронзов медал „За заслуга“ на военна лента с корона.[9]

Политическа и обществена дейност

[редактиране | редактиране на кода]

В периода 1924-1926 година работи в македонските братства заедно с Борис Михов, Темко Темков и Христо Калайджиев и става член на ВМРО (обединена). Заедно с Христо Трайков имат задачата да пречат на депутатите на ВМРО в Народното събрание. От 1932 до 1934 година Александър Мартулков е редактор на вестник „Македонско знаме“, но не приема постановката на Коминтерна и БКП за наличие на „македонска нация“.[10] Заедно с Трайков през 1931 г. си навличат заплаха за физическо отмъщение от страна на крилото на Иван Михайлов, тъй като поискват касиране на изборите в Неврокопско и Горноджумайско, поради невъзможност за изразяване на волята на народа в изборите. Двамата заедно разпространяват комунистически идеи сред емиграцията и през септември 1932 г. са изключени съответно Мартулков от Велешкото братство и Трайков от Кукушкото братство. На 24 януари 1933 г. Христо Трайков е убит от терористи на Иван Михайлов, а Александър Мартулков се отървава с раняване.

През 1933 година е обвинен по член 7 на Закона за защита на държавата за „подбуждане към вражда и омраза спрямо определени класи и установената власт“, но е оправдан благодарение на добрите ходове на своя адвокат.[11] През лятото на 1935 година е отново арестуван и съден по Закона за защита на държавата заедно с други дейци на ВМРО (обединена). На съдебния процес Мартулков заедно с Йордан Анастасов, Христо Калайджиев, Борис Михов и Петър Калчев (неродом от Македония) е сред малцинството обвиняеми, които се определят като „българи“, а не „македонци“. Пред съда Мартулков отрича членството си във ВМРО (обединена). Осъден е на 5 години затвор и 50 000 лева глоба.[12]

След Деветосептемврийския преврат

[редактиране | редактиране на кода]

След 9 септември 1944 г. Мартулков се застъпва за създаването на Народна република Македония. През септември 1944 година подписва в София „Апела към македонците в България“[13]. На 27 септември 1944 година в България пристига делегация на Македонската комунистическа партия в състав Светозар Вукманович-Темпо, Бане Андреев, Михайло Апостолски и Лазар Колишевски, която провежда разговори с Мартулков, Петър Шанданов, Петър Трайков, Туше Делииванов, Кръстьо Гермов с идеята за завръщане на всички македонци от емиграция, както и за евентуално присъединяване на Пиринска Македония към страната[14]. На 26 октомври 1944 г. в телеграма до Кирил Мильовски се привикват Мире Анастасов, Петър Шанданов, Кръстьо Гермов, Александър Мартулков, Туше Делииванов, Глигор Ташков, Венко Марковски, Фила Марковска, Олга Петрушева и Павел Шатев за евентуалното им участие в управлението на бъдещата република[15]. Мартулков заедно с Гермов са кооптирани за членове на Президиума на АСНОМ на 1 януари 1945 г., но като неудобен скоро след това е заменен от поста си и на 28 февруари 1945 година се завръща в София и информира българските власти за антибългарската политика на скопските управници.[10]

В началото на 1946 година Мартулков участва като един от главните прокурорски свидетели в съдебния процес в Скопие срещу Йордан Чкатров. В показанията си твърди, че Чкатров е подбудител на някои от убийствата в македонското движение в България, включително и по време, когато Чкатров се намира в САЩ, което е едно от основанията на някои изследователи да определят извършеното от Мартулков като „лъжесвидетелстване“ и желание за лично отмъщение.[16]

Пенсионира се и живее в Скопие, където през 1954 година публикува спомените си, в които разглежда македонското освободително движение от 1894 до 1939 година. Разочарован се връща в София, където умира[17][18] на 19 декември 1962 година.[19][4][4][20]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 16.
  2. ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 76.
  3. ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 319 – 320.
  4. ↑ а б в г Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 407.
  5. ↑ Аврамов, Стефан Н. „Революционни борби в Азоть (Велешко) и Поречието“, Материали за историята на македонското освободително движение, книга X, Македонски научен институтъ, София 1929, с. 174-175.
  6. ↑ Мартулков, Алексо, Моето учество во револуционерните борби на Македонија, Институт за национална историја на Македонија, Скопје, 1954, с. 260-261.
  7. ↑ Ристовский, Блаже. Димитрий Чуповский и македонское национальное сознание, ОАО Издательство „Радуга“, Москва, 1999, с. 76.
  8. ↑ Гоцев, Димитър. Националноосвободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 152.
  9. ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 108
  10. ↑ а б Коминтернът и България (март 1919 - септември 1944), том ІІ Документи, Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят №37, София, 2005, стр. 1197.
  11. ↑ Добринов, Дечо. ВМРО (обединена). София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1993. ISBN 954-07-0229-1. с. 233.
  12. ↑ Добринов, Дечо. ВМРО (обединена). София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1993. ISBN 954-07-0229-1. с. 234 - 236.
  13. ↑ Апел до Македонците во Бугарија - 1944, mk.wikibooks.org
  14. ↑ Андреев, В. Хроника на едно национално предателство, Благоевград, 1999, стр. 13-15.
  15. ↑ Ангелов, Веселин. Македонската кървава Коледа, София, 2003, стр. 125-126.
  16. ↑ Тодоров, Кирил. Героят от Прилеп Йордан Чкатров в драматично време за ВМРО (Летопис за живота и дейността му), Благоевград, 2015, с. 257.
  17. ↑ Мартулков, Алексо, „Моето учество во револуционерните борби на Македонија“, Институт за национална историја на Македонија, Скопје, 1954 г.
  18. ↑ Статия за Йордан Чкатров, „Македонска трибуна“ на МПО „Любен Димитров“ // Архивиран от оригинала на 2014-04-07. Посетен на 2009-12-19.
  19. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 283.
  20. ↑ Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 924. (на македонска литературна норма)
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Александър_Мартулков&oldid=12407431“.