Петър Хаджириндов

Петър Хаджириндов
	Петър Хаджириндов
български общественик
	Петър Хаджириндов като училищен инспектор в Пловдив, 6 декември 1918 година
Роден	22 юни 1879 г. (стар стил) Енидже Вардар, Османска империя
Починал	1937 г. (57 г.) Пловдив, Царство България
Религия	Църква на съединените с Рим българи
Семейство
Братя/сестри	Кочо Хаджириндов
	Петър Хаджириндов в Общомедия

Петър Христов Хаджириндов (изписване до 1945 година: Петъръ хаджи Риндовъ) е български публицист и общественик от Македония.^[1]

Биография

В Македония

Петър Хаджириндов е роден на 22 юни 1879 година в град Енидже Вардар,^[1] тогава в Османската империя, днес в Гърция, в семейството на униатите хаджи Христо Петров Стафидов (Хаджи Риндо, 1849 – 1925) и Екатерина Дуванджиева (? – 1921). Брат е на Кочо Хаджириндов.

През юни 1901 година Петър Хаджириндов завършва VII клас на Битолската българска класическа гимназия. Става учител, като същевременно се занимава и с революционна дейност като член на ВМОРО.^[1] За известно време е секретар в четата на Лука Иванов.

В 1903 година се жени за Екатерина Христова Сандъкчиева. След разгрома на Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година, Хаджириндов се установява със семейството си в Солун. След Младотурската революция от 1908 година, е назначен за учител в Енидже Вардар. Хаджириндов е сред учредителите на Народната федеративна партия (българска секция). На следната 1909 година е сред учредителите на Съюза на българските учители в Отоманската империя.^[1]

След промяната на политиката на младотурското правителство към ликвидиране на националните организации и налагане на османизма, Петър Хаджириндов е преследван от властите.^[1] Вестник „Дебърски глас“ пише: „На 10 май 1910 година в Енидже Вардар са арестувани градските учители Петър Хаджириндов, Григор Гешев и 6 граждани и са обвинени в революционна дейност, но по-късно обвиненията са свалени.^[2] Освободен е след голям подкуп даден от богатия му баща. Заедно с жена си Екатерина и двете си деца Димитър (1907, Солун – 1977, Пловдив) и Благородна (1909, Енидже Вардар – 2003) бяга в Свободна България.^[1]

В Свободна България

Установява се във Видрар, Трънско, където една година е учител.^[1]

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение. Първо е в четата на Тодор Александров, а сетне в нестроевата рота на 10 прилепска дружина.^[3]

Работи като учител в Очуша, след това в Узункърово, където в 1914 година се ражда синът му Тихомир (1914 – 1967), и в Клементиново, Пловдивско.^[1]

От 1918 година Петър Хаджириндов е училищен инспектор в Пловдив. При кметуването на Панайот Костов, македонски българин от Костурско, Хаджириндов издейства оземляване на македонските бежанци в квартала Кючук Париж.^[1]

Хаджириндов участва активно в дейността на македонската емиграция в България. През март 1922 година в Пловдив се включва в новоучреденото Федералистко дружество, прибрало в своите среди останките от старото Временно представителство на обединената бивша Вътрешна революционна организация. Пише дописки за вестник „Македонско съзнание“. Участва по-късно и в левичарската Македонска федеративна емигрантска организация (МФЕО). Участва като делегат от Пловдивското македонско братство в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.^[4] На 10 юли 1923 година е избран в Управителния съвет на новоучреденотоа Благотворително дружество на македонската емиграция „Гоце Делчев“ с председател Петър Ацев. През същата 1923 година Хаджириндов издава книгата си „Пътя за независимостта на Македония и умиротворение на Балканите“.^[1]

Умира в 1937 година в Пловдив.^[1]

Външни препратки

Риндов, Петѫр х. Пѫтя за независимоста на Македония и умиротворение на Балканите. Пловдив, Печатница „Юг“, 1923.

Бележки

↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л Риндова, Бистра. Родовите връзки на Гоце Делчев в Пловдив // Марица, 15 май 2023. Посетен на 21 август 2023.
↑ Дебърски глас, година 2, брой 7, 20 май 1910, стр. 4.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 753.
↑ НБКМ-БИА C VIII 38.

[Риндова-1] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л Риндова, Бистра. Родовите връзки на Гоце Делчев в Пловдив // Марица, 15 май 2023. Посетен на 21 август 2023.

[2] Дебърски глас, година 2, брой 7, 20 май 1910, стр. 4.

[3] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 753.

[БИА-4] НБКМ-БИА C VIII 38.

[1]

[2]

[3]

[4]