Кочо Хаджириндов
| Кочо Хаджириндов | |
| български общественик | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1977 г.
|
| Религия | Църква на съединените с Рим българи |
| Учил в | Софийски университет |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Петър Хаджириндов |
Костадин (Константин, Кочо) Христов Хаджириндов (изписване до 1945 година: Кочо хаджи Риндовъ; на френски: Constantin H. Rindoff) е български публицист и общественик от Македония, ренегат на сръбска служба.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Кочо Хаджириндов е роден в 1888 година в град Енидже Вардар, тогава в Османската империя, днес в Гърция, в семейството на униатите хаджи Христо Петров Стафидов (Хаджи Риндо, 1849 – 1925) и Екатерина Дуванджиева (? – 1921). Брат е на Петър Хаджириндов (1879 - 1937).
След края на Първата световна война, Кочо Хаджириндов се установява в София и активно участва в дейността на емиграцията от Македония. През 1921 година участва на Учредителния конгрес на Македонската федеративна емигрантска организация и влиза в управителния и съвет заедно с Христо Далкалъчев, Никола Юруков, Григор Костов, В. Христов, Никола Киров, Климент Размов, Т. Димитров, К. Чуров и Д. Петев.[2]
В 1922 година завършва право в Софийския университет.[3]
Същата година е избран за първи председател на Македонската католическа лига, но през 1923 година е заменен на поста от свещеник д-р Йероним Стамов. Това става след като напуска България и се установява във Виена, където като привърженик на крилото на д-р Филип Атанасов, Коста Терзиев, Славе Иванов в Македонската федеративна организация започва да издава вестник „Македонско съзнание“.[4] Участва в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.[5]
Влиза в преговорите с БКП, която се опитва да сплоти „действителните революционни сили“, и които довеждат до създаването на ВМРО (обединена), но с Терзиев и Атанас Миладинов преценяват, че новата им роля на „левичари“ няма да донесе достатъчно материални изгоди[1] и заради тежкото финансово положение тази група отново декларира лоялност към Белград, свързват се с Жика Лазич и с подкрепата на сръбската националистическа организация „Бяла ръка“ възобновяват издаването на вестник „Македонско съзнание“.[1][6] Групата получава около 10 милиона крони месечно от съветското посолство.[7]
След 1925 година Кочо Хаджириндов се сближава с ВМРО (обединена) и сътрудничи на вестника ѝ „Македонско дело“.[8][9]
В 1928 година завършва право в Софийския университет.[10]
Към 1930 година вече живее във Франция. След края на Втората световна война в Париж създава маргинална организация от стари български емигранти, която се спонсорира от Комитета „Свободна Европа“.[11] Автор е на книгите „Les États-Unis Des Balkans. Étude Critique Sur la Possibilité D'une Entente Politico-économique Et Moyens de Réaliser L'union Fédérative Des États Balkaniques“ (1930) и „La Bulgarie verrou des Balkans et solution des différends dans le Proche-Orient“ (1946, заедно с Иржи Янковски).
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Риндов, Петѫр х. Пѫтя за независимоста на Македония и умиротворение на Балканите. Пловдив, Печатница „Юг“, 1923.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Добринов, Дечо. ВМРО (обединена). София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1993. ISBN 954-07-0229-1. с. 39.
- ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 103.
- ↑ Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1929
- ↑ Палешутски, Костадин. Югославската комунистическа партия и македонският въпрос, 1919–1945, Издателство на Българската Академия на Науките, София, 1985, стр. 199, 205.
- ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
- ↑ Добринов, Дечо. ВМРО (обединена). София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1993. ISBN 954-07-0229-1. с. 40.
- ↑ Кърничева, Менча. Защо убих Тодор Паница?, архив на оригинала от 12 август 2014, https://web.archive.org/web/20140812212933/http://www.argumenti.net/?p=54, посетен на 12 април 2013
- ↑ Елдъров, Светлозар. Католиците в България (1878–1989). Историческо изследване. София, Международен център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия, 2002. с. 227.
- ↑ През 1929 година, в брошурата „Родоотстъпници“, Ванчо Михайлов публикува списък на сръбски и болшевишки агенти в България[неработеща препратка], www.extremecentrepoint.com, посетен на 12.04.2013 г.
- ↑ Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1927 – 1928
- ↑ Райкин, Спас. Безотечественици, Том IV, ПЕНСОФТ, София, 2001, стр.454.
