Македонско дело
Тази статия е за вестника на ВМРО (обединена). За вестника от 1906 вижте Македонско дело (1906).
| „Македонско дело“ | |
 58 брой, 23 януари 1928 | |
| Информация | |
|---|---|
| Начало | 10 септември [1925 година |
| Край | 25 май 1935 година[1] |
| Издател | ВМРО (обединена) |
| Редактор | Димитър Влахов, Дино Кьосев |
| Главен редактор | Владимир Поптомов |
| Език | български |
| Политически | македонистки, комунистически |
| Свързани вестници | „Македонско знаме“ |
| Македонско дело в Общомедия | |
„Македонско дело“ е български вестник, орган на Вътрешната македонска революционна организация (обединена), излизал в Париж, Берлин и Виена от 1925 до 1935 година и издържан от Балканския секретариат на Коминтерна. Вестникът се издава два пъти в месеца на 10 и 25-о число.
От януари 1926 година „Македонско дело“ е официален орган на ВМРО (обединена). Назначена е редакционна комисия в състав Димитър Влахов, Павел Шатев и Владимир Поптомов,[2] а от 22 август 1927 година в редакционната комисия влизат Димитър Влахов, Ризо Ризов, Георги Занков и Владимир Поптомов.[3]
Главен редактор на вестника е Владимир Поптомов (с псевдоними В. Громов, Хайдар, Стефанов), а редактори са Георги Караджов (псевдоним Г. Рилски), Йордан Анастасов (псевдоним Мегленец), Дино Кьосев (псевдоним Д. Клисуров).
| Годишнина | Броеве | Дата |
|---|---|---|
| I | 1 – 24 | 10 септември 1925 – 25 август 1926 |
| II | 25 – 48 | 10 септември 1926 – 25 август 1927 |
| III | 49 – 72 | 10 септември 1927 – 25 август 1928 |
| IV | 73 – 96 | 10 септември 1928 – 25 август 1929 |
| V | 97 – 120 | 10 септември 1929 – юли 1930 |
| VI | 121 – 143 | 10 септември 1930 – 10 август 1931 |
| VII | 144 – 167 | 25 септември 1931 – 25 септември 1932 |
| VIII | 168 – 179 | октомври 1932 – 25 май 1935 |
Вестникът стъпва на идеологическата платформа на Майския манифест от 1924 година, като критикува политиката на Вътрешната македонска революционна организация, както и политиката на българската държава по Македонския въпрос. Бори се за независима македонска държава, част от Балканска федерация.
В програмната си статия в първи брой „Македонско дело“ заявява, че ще бъде нов македонски вестник, тъй като досегашните са списвани в духа на българския върховизъм и национализъм и не са изразители на волята на „македонския народ“. „Македонско дело“ си поставя за цел да се бори против всички македонски организации, които служат на чужди интереси и се бори за освобождението и обединението на „македонския народ“ и федерирането му с другите балкански народи. Девизът му е „Независима Македония и Балканска федерация“.[4]
Заедно с ВМРО (обединена) вестникът застава на македонистки позиции и постулира съществуването на самостоятелен „македонски народ“, а от 1934 г. и „нация“. Спира да излиза след 25 май 1935 година. При все това, вестникът изобличава и остро критикува сръбската политика на терор и асимилация насочена срещу българите в Македония.[5][6] Излизат общо 179 броя.[7][8][9]
Вестникът се внася България по нелегални канали на БКП.[10]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Сканирани начални страници на няколко броя на „Македонско дело“
- Избрани статии от „Македонско дело“ описващи положението във Вардарска Македония под сръбска власт през 20-те години на 20 век (превод на английски)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Велчо Вълков Ковачев, Нелегалният периодичен печат в България: септември 1923 г.-22 юни 1941 г. Изд-во на Българската академия на науките, 1986,стр. 334.
- ↑ Добринов, Дечо. ВМРО (обединена). София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1993. ISBN 954-07-0229-1. с. 55.
- ↑ Добринов, Дечо. ВМРО (обединена). София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1993. ISBN 954-07-0229-1. с. 56.
- ↑ Добринов, Дечо. ВМРО (обединена). София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1993. ISBN 954-07-0229-1. с. 42.
- ↑ Македонско дело, Виена, брой 34, 1927 (превод на английски)
- ↑ Македонско дело, Виена, брой 9, 10 януари 1926 (превод на английски)
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 539.
- ↑ Енциклопедия България, том 4, Издателство на БАН, София, 1984, стр. 32.
- ↑ Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 1. София, Наука и изкуство, 1962. с. 462.
- ↑ Христов, Стефан. Пътища извървени. София, Партиздат, 1979, с. 141, 155, 376.
