Дионисий Попстанков

Дионисий Попстанков
	Дионисий Попстанков
български революционер химик
Роден	10 юни 1885 г. Енидже Вардар, Османска империя
Починал	Варна, България
Учил в	Солунска българска мъжка гимназия; Софийски университет
Награди	„Свети Александър“; Военен орден „За храброст“

Дионисий Попстанков (Станков) е български химик и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

Дионисий Попстанков е роден в 1885 година в град Енидже Вардар, тогава в Османската империя, днес Яница, Гърция, във възрожденския род на поп Станко. Негов пръв братовчед е българският революционер Григор Попстанков. В 1904 година завършва с деветнадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия.^[1]

Присъединява се към ВМОРО и е член на Ениджевардарския околийски комитет.^[2] След Младотурска революция от юли 1908 година в неговата къща е настанен щабът на четата на Апостол Петков.^[3]

В 1910 година завършва химия в Софийския университет.^[4]

Преселва се във Варна. При избухването на Балканската война е македоно-одрински опълченец. Награден е с орден „Свети Александър“.^[5]

Участва в Първата световна война като младши подофицер в Единадесета пехотна македонска дивизия. Награден е с орден „За храброст“, IV степен.^[6]

Вижте също

Стамко Попкочев

Бележки

↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 98.
↑ Спространов, Евтим. Дневник. Т. I (1901 - 1907). София, Македонски научен институт, 1994. ISBN 954-8187-11-6. с. 421-422.
↑ Христосков, Радослав. Националните борби на българите в Енидже Вардар и гръцкият гнет (по спомени на Георги Каяфов) // „Македонски преглед“ XLІI (3). София, МНИ, 2019. с. 137.
↑ Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1929
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 583.
↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 594

[Кандиларовъ_98-1] Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 98.

[2] Спространов, Евтим. Дневник. Т. I (1901 - 1907). София, Македонски научен институт, 1994. ISBN 954-8187-11-6. с. 421-422.

[3] Христосков, Радослав. Националните борби на българите в Енидже Вардар и гръцкият гнет (по спомени на Георги Каяфов) // „Македонски преглед“ XLІI (3). София, МНИ, 2019. с. 137.

[4] Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1929

[5] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 583.

[6] ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 594

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]