Направо към съдържанието

Орудж Барбароса

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Орудж Барбароса
عروج رئيس
Роден
1473 г.
Починал
1518 г. (45 г.)
Религияислям
Семейство
БащаЯкуб ага
Братя/сестриХайредин Барбароса
Орудж Барбароса в Общомедия

Орудж (Арудж) Барбароса (на арабски: عروج بربروس; на турски: Oruç Barbaros), известен и като Оруч Рейс (на турски: Oruç Reis) за турците, е османски корсар, станал бей или султан на Алжир. Той е по-голям брат на известния османски адмирал Хайредин Барбароса.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години

[редактиране | редактиране на кода]

Орудж Барбароса е роден около 1847 година на османското владение остров Мидили, днес в Гърция. Син е на османския военен Якуб ага, спахия от Енидже Вардар,[1][2][3][4] от турски[5][6][7] или албански[8][9][10] произход, и на християнката Катерина от Лесбос, вдовица на православен свещеник.[8][11][12][13][14] Има трима братя: Исхак, Хизир и Иляс, и две сестри, за които не се знае нищо. Най-големият брат Исхак води финансовите сметки на баща си Якуб, който се занимава с морска търговия, а другите трима братя стават първоначално моряци, а сетне капери в Средиземноморието, действайки против каперите на Хоспиталиерите от остров Родос.[15] Орудж и Иляс действат в Близкия изток, между Анадола, Сирия и Египет, докато Хизир има за район на действие Бяло море и най-вече района около Солун. Орудж се показва като изключително успешен моряк, научава италиански, испански, френски, гръцки и арабски в ранните години на кариерата си. По време на търговска експедиция до Триполи, Ливан, той и Иляс са атакувани от галера на Хиспоталиерите. В боя загива Иляс, а Орудж е ранен.[15] Бащиният им кораб е пленен, а Орудж е затворен от рицарите в замъка им в Бодрум близо 3 години. Хизир прави неуспешен опит да откупи брат си, а Орудж е измъчван през първите години на пленничеството си. Сетне работи като роб на родоски кораб, който транспортира пленници, когато съумява да избяга.[16]

Корсарска кариера

[редактиране | редактиране на кода]
Орудж пленява галера

По-късно Орудж пристига в Анталия, където му е дадено ръководството на 18 галери на османския принц и губернатор на града Шехзаде Коркут, с които подновява борбата с Хоспиталиерите, които с пиратската си дейност нанасят сериозни щети на Османското корабостроене и търговия.[15] След години, когато Шехзаде Коркут става гобернатор на Маниса, той дава на Орудж голям флот от 24 галери в пристанището Измир, с който той трябва да участва в експедицията срещу Апулия, Неаполитанското кралство. Там той бомбардира пристанищните крепости и пленява два кораба. По пътя на обратно за Лезбос, спира в Евбея и пленява три галеона и друг един кораб. След това напада няколко острова на Хоспиталиерите и пленява много от техните малки кораби.

Достигайки Митилене с десет пленени кораба, Орудж научава, че Шехзаде Коркут, брат на новия Османски султан, е избягал в Египет, за да избегне преследване за убийството му при борбата за трона, често срещана практика в Османския двор по това време. Опасявайки се от положението си на приближен на принца в изгнание, Орудж решава също да отплава за Египет, където се събира с него в Кайро и заедно издействат среща със султана на Мамелюк Ел Ашраф Кансух ел Гури. Той възлага задача на Орудж с един негов кораб да прави набези по бреговете на Италия и средиземноморските острови, контролирани от християнските сили. След като оминава зимата, той заминава за Александрия и действа по бреговете на Лигурия и Сицилия. В 1503 година Орудж пленява три други кораба и прави остров Джерба своя база. В 1504 година той и Хизир искат разрешение от хафсидския халиф Абу Абдалах Мухамед IV ал Мутауакил да използват стратегическото пристанище Ла Голет за своите операции. Получават това право срещу 1/3 от спечеленото в полза на владетеля.

Орудж, командвайки малки галиоти, превзема два много по-големи папски галери край остров Елба. По-късно край Липари двамата братя превземат пътуващия от Испания за Неапол сицилианския боен кораб „Кавалерия“ с 380 испански войници и 60 испански конници от Арагон на борда. През 1505 година двамата братят правят набези по брега на Калабрия. Тези успехи им печелят слава и към тях се присъединяват редица добре известни мюсюлмански корсари, сред които турския корсар Куртоглу от Кайзери. В 1508 година те нападат бреговете на Лигурия и в частност Диано Марина.

Орудж и Хизир (Хайредин), литография от XVII в.

В 1509 година Исхак напуска Митилене и се присъединява към братята си в Ла Гулет. Славата на Орудж се разраства когато между 1504 и 1510 година. Тогава Орудж става известен и като Баба Арудж, когато прекарва голям брой мориски, мюсюлмани и евреи бежанци от Испания в Северна Африка. В Европа името му е трансформирано на Барбароса, което означава Червенобради на италиански. [17]

В 1510 година тримата братя нападат Капе Пазеро в Сицилия и отблъскат испанска атака над Беджая, Оран и Алжир. През август 1511 година те нападат района около Реджо ди Калабрия в Южна Италия. През август 1512 година, владетелят на Беджая в изгнание кани братята, за да прогонят испанците, в която битка Орудж губи лявата си ръка.[18] След този инцидент Орудж получава прякора Сребърната ръка (тур. Gümüş Kol), тъй като му е поставена сребърна протеза. По-късно същата година тримата братя правят набези по бреговете на Андалусия в Испания, превземайки галиот на семейство Ломелини от Генуа, които са във владение на остров Табарка в този район. В последствие братята правят десант на Менорка и превземат брегови замък,[19] след което се насочват към Лигурия и превземат четири генуезки галери край Генуа. Срещу тях Генуа изпраща флот, който да освободи галерата, но те също са пленени от корсарите. След като превземат общо 23 кораба за по-малко от месец, братята се изтеглят обратно към Ла Гулет.

Там те построяват три нови галиоти и фабрика за барут. През 1513 година те превземат четири английски кораба на път за Франция, правят набег над Валенсия, където превземат още четири кораба и след това се насочват към Аликанте и превземат испанска галера край Малага. Между 1513 и 1514 година тримата братя се сражават с испански ескадри при няколко случая и преместват своята база в Шершел, западен Алжир. В 1514 година с 12 галиота и 1000 турци братята разрушават две испански крепости в Беджая и когато срещу тях пристига испански флот под командването на Мигел де Гера, вицекрал на Майорка, те се насочват към Сеута и правят набег над града преди да превземат Джиджел в Алжир, който до това време е под контрола на Генуа. По-късно братята превземат Махдия в Тунис. След това правят нови набези над бреговете на Сицилия, Сардиния и Балеарските острови, както и срещу Испания, пленявайки три големи кораба там. През 1515 година те превземат още няколко галеона, галера и три барки в Майорка. Същата година Орудж изпраща ценни дарове на османския султан Селим I, който в замяна му дава гве галери и два обковани с диаманти ятагана. През 1516 година те обсаждат замъка на Елба, преди да се насочат още веднъж към Лигурия, където пленяват 12 кораба, а други 28 повреждат.

Владетел на Алжир

[редактиране | редактиране на кода]

През 1516 година тримата братя успешно освобождават Джиджел и Алжир от испанците, но впоследствие поемат контрол над градовете и заобикалящите ги райони, принуждавайки бившия им владетел Абу Хаму Муса III от династията Заянид да избяга.[20] Местните испанци от Алжир търсят укритие при Пеньон де Архел и молят император Карл V, крал на Испания, да се намеси. Но испанската флота не съумява да принуди братята корсари да се изтеглят от Алжир.

План на Пеньон де Архел от средата на XVI век

След като консолидира властта си и се самообявава за Султан на Алжур, Орудж търси възможност да оголеми сухоземните си територии и взема Милиана, Медеа и Тенес. Става известен с това, че прикачва платна на оръдията за по-лесен транспорт през пустините на Северна Африка. През 1517 г. двамата братя правят набег над Капо Лимити и сетне над Изола ди Капо Рицуто в Калабрия. Орудж Барбароса прави разширения на териториите си в източните земи на Мароко. през 1518 година той превзема и пълни със свой гарнизон Уджда и Тибда, подчинява Бени Амер и Бени Снасен и им налага данък.[21][22] Влиза в преговори и в заключителен съюз с мароканския султан, който е изключително притеснен от настъплението на Османската империя в Северна Африка.[22]

Испанците нареждат на Абу Заян, който те определят за нов владетел на Тлемсен и Оран, да нападне Орудж по земя, но последният научава за плановете им и предварително атакува Тлемсен, превзема града и екзекутира Абу Заян през 1518 година по време на Обсадата на Тлемсен. Последният наследник от династията Заян е Шейх Бахамуд, който бяга в Оран и търси помощ от испанците. През май 1518 година император Карл V пристига в Оран и приема Бахамуд и испанския губернатор на града Диего де Кордоба, маркиз на Комерес, командир на бойна сила от 10 000 испански войници. Подкрепени от хиляди бедуни, испанците прекосяват по земя пътя до Тлемсен, където Орудж и Исхак ги очакват с 1500 левантийски войници и 5000 мавърски войници. Орудж Барбароса успешно брани града от испанците и бедуните в продължение на шест месеца, но предаден от местните, е принуден да направи опит да пробие обсадата и да се върне в Алжир. Брат му Исхак умира междувременно. Орудж пробива вражеските линии и пресича близката река с някои от своите приближени левантийци моряци, които обаче са убити. Самият Орудж Барбароса умира в резултат на пробождане от копие. Искайки да докажат смъртта му пред Карл V, испанските войници му отрязват главата, слагат я в торба с мед и я отнасят в Испания. Това е потвърждение, тъй като многократно преди това смъртта на Орудж е обявявана, но се е оказвала неистина.[15][16]

Последният оцелял брат на Орудж Хизир (Хайредин Барбароса), го наследява и взима псевдонима му, и поема задачата да стане най-силният и известен османски адмирал като подсигурява османската доминация в Средиземноморието през XVI век.

Наследство

[редактиране | редактиране на кода]
Статуя на Орудж Барбароса в Айн Темушент, Алжир, открита през 2018 година[23]

Орудж създава османското присъствие в Северна Африка, което трае четири века, де факто до загубата на Алжир за сметка на Франция през 1830 година, на Тунис от Франция през 1881 година и на Либия от Италия през 1912 година.

Три подводници на Турските военноморски сили са кръстени на негово име: TCG Oruç Reis, TCG Oruçreis (S-337) and TCG Oruçreis (RAD-14)

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  • Seyyid Muradi, Gazavat-ı Hayrettin Paşa, Turkey, 1973
  • E. Hamilton Currey, Sea-Wolves of the Mediterranean, London, 1910
  • Bono, Salvatore: Corsari nel Mediterraneo (Corsairs in the Mediterranean), Oscar Storia Mondadori. Perugia, 1993.
  • Corsari nel Mediterraneo: Condottieri di ventura. Online database in Italian, based on Salvatore Bono's book.
  • Bradford, Ernle, The Sultan's Admiral: The life of Barbarossa, London, 1968.
  • Wolf, John B., The Barbary Coast: Algeria under the Turks, New York, 1979; ISBN 0-393-01205-0
  • The Ottomans: Comprehensive and detailed online chronology of Ottoman history in English.
  • Comprehensive and detailed online chronology of Ottoman history in Turkish. Архив на оригинала от 2012-12-05 в archive.today
  • Turkish Navy official website: Historic heritage of the Turkish Navy (in Turkish)
  • [1]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Cervantes y su mundo, Eva Reichenberger, page 134, 2005
  2. ↑ Encyclopædia Britannica, page 147, 1963
  3. ↑ Islam in the Balkans: religion and society between Europe and the Arab world, H. T. Norris, page 201, 1993
  4. ↑ Piri Reis & Turkish mapmaking after Columbus: the Khalili Portolan atlas, Svatopluk Soucek, Muʾassasat Nūr al-Ḥusayn, page 11, 1996
  5. ↑ Kiel, Machiel. The Smaller Aegean Islands in the 16th–18th Centuries according to Ottoman Administrative Documents. ASCSA, 2007. ISBN 978-0-87661-540-9. с. 35–36. Ottoman admiral Hayreddin Barbarossa (son of a Turkish sipahi [fief-holder in the cavalry service]) from Yenice-i Vardar in Macedonia and a Greek woman from Lesvos/Mytilini...
  6. ↑ Jamieson, Alan G. Lords of the Sea: A History of the Barbary Corsairs. Canada, Reaktion Books, 2013. ISBN 978-1861899460. с. 59. "Desperate to find some explanation for the sudden resurgence of Muslim sea power in the Mediterranean after centuries of Christian dominance, Christian commentators in the sixth century (and later) pointed to the supposed Christian roots of the greatest Barbary corsair commanders. It was a strange kind of comfort. The Barbarossas certainly had a Greek Christian mother, but it now seems certain their father was a Muslim Turk."
  7. ↑ * İsmail Hâmi Danişmend, Osmanlı Devlet Erkânı, pp. 172 ff. Türkiye Yayınevi (Istanbul), 1971.; "Barbarossa", Encyclopædia Britannica, 1963, p. 147. "Khiḍr was one of four sons of a Turk from the island of Lesbos."; Angus Konstam, Piracy: The Complete History, Osprey Publishing, 2008, ISBN 978-1-84603-240-0, p. 80.
  8. ↑ а б Bozbora, Nuray (1997). Osmanlı yönetiminde Arnavutluk ve Arnavut ulusçuluğu'nun gelişimi, p. 16 
  9. ↑ Holm, Bent, Rasmussen, Mikael Bøgh. Imagined, Embodied and Actual Turks in Early Modern Europe. Hollitzer Wissenschaftsverlag, 2021. ISBN 978-3-99012-125-2. с. 16. Hisir was the later Ottoman Chief Admiral Hayreddin Barbarossa. His profile almost exactly matches that of the numerous anonymous Christian and convert sailors just mentioned. His mother was Greek, and his father was a convert from the Albanian lands who had fought in the Sultan's armies.
  10. ↑ Encyclopædia Britannica, Vol 1, Encyclopædia Britannica, 1972, p. 147.
  11. ↑ Hayreddin Barbarossa, who would rise to become the ruler of Algiers, and later admiral of the Ottoman fleet, was of Greek origin and got his start raiding the southern and western shores of Anatolia on behalf of Korkud, son of Bayezid..., Virginia H. Aksan & Daniel Goffman, The early modern Ottomans: Remapping the Empire, Cambridge University Press, 2007; ISBN 978-0-521-81764-6, p. 106.
  12. ↑ Their father was former Muslim soldier, probably from a recent converted family of the European Provinces. Their mother is said to have been the widow of a Greek priest., Frank Ronald Charles Bagley et al., The Last Great Muslim Empires: History of the Muslim World, Brill Academic Publishers, 1997, p. 114.
  13. ↑ ...to the service in the Ottoman fleets of skilled Greek mariners or the celebrated coalition with the deys of the Barbary Coast, the most celebrated of whom was Hayreddin Barbarossa Pasha., Daniel Goffman, The Ottoman Empire and Early modern Europe, Cambridge University Press; ISBN 978-0-521-45908-2, p. 145.
  14. ↑ Die Seeaktivitäten der muslimischen Beutefahrer als Bestandteil der staatlichen Flotte während der osmanischen Expansion im Mittelmeer im 15. und 16. Jahrhundert, p.548, Andreas Rieger, Klaus Schwarz Verlag, 1994
  15. ↑ а б в г Bostan, İdrıs. Oruç Reis - An article published in 33rd Volume of Turkish Encyclopedia of Islam. Т. 33. Istanbul, TDV İslâm Ansiklopedisi, 2007. ISBN 979-97-53-89455-4. с. 426–428. Посетен на 6 January 2022.
  16. ↑ а б ((tr)) Gazavat-ı Hayrettin Paşa. Tercüman Kitapçılık, 1973, pp. 39–52, https://www.pdfdrive.com/download.pdf?id=117491004&h=4770484447254f96e9c31cb44f207c7f&u=cache&ext=pdf 
  17. ↑ World Monument Photography // Посетен на 2017-12-08.
  18. ↑ Konstam, Angus. The Barbary Pirates 15th-17th Centuries. Bloomsbury Publishing, 2016-08-25. ISBN 9781472815446.
  19. ↑ Mallorca Days Out | Famous People, Structures, Events and Organisations | Watchtowers & Pirates // Архивиран от оригинала на 2017-09-30. Посетен на 2024-08-17.
  20. ↑ Roberts, Hugh. Berber Government: The Kabyle Polity in Pre-colonial Algeria. Bloomsbury Academic, 2014-08-30. ISBN 9781845112516.
  21. ↑ de Grammont, Henri-Delmas. "Chapitre Deuxième-Les Barberousse et la fondation de l’Odjeac." Histoire du Maghreb (2002): 41-46.
  22. ↑ а б Öztuna, Yılmaz. Yavuz Sultan Selim. Vol. 12. Ötüken Neşriyat AŞ, 2006.
  23. ↑ Ottoman sailor's monument inaugurated in Algeria // 21 November 2018.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“          Портал „Османска империя“         Портал „Османска империя“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Орудж_Барбароса&oldid=12384800“.