Кайсери
- Вижте пояснителната страница за други значения на Кесария (Цезария).
| Кайсери Kayseri | |
| — Град — | |
 | |
  Кайсери | |
| Страна |  Турция |
|---|---|
| Регион | Централен Анадол |
| Вилает | Кайсери |
| Площ | 17 043 km² |
| Надм. височина | 1054 m |
| Население | 1 441 523 души 84,6 души/km² |
| Кмет | Мемдух Бююккълъч |
| Пощенски код | 38 |
| Телефонен код | (+90) 352 |
| МПС код | 38 |
| Официален сайт | www.kayseri.gov.tr |
| Кайсери в Общомедия | |
Кайсери (в исторически план Кесария или Цезарея, на турски: Kayseri; на гръцки: Καισάρεια, Кесария) е град в Централна Турция, девети град по големина в страната, административен център на едноименния вилает Кайсери.
Градът е с население от 1 441 523 жители (2022). Разположен е на 1050 м надморска височина.
История
[редактиране | редактиране на кода]Градът има древна история и е известен като Кесария Кападокийска, Цезарея, Мазака и Евсевия. В него е била резиденцията на кападокийските царе. След като Кападокия става римска провинция, градът е преименуван на Кесария от император Тиберий и в него се секат римски монети. Била е център на разпространение на християнството. След разделянето на Кападокия на провинции при император Валент, Кесария става столица на Cappadociae primae. През IV век тук е проповядвал Василий Велики.
Завладян е от турците-селджуци през 1080 г. и в продължение на 200 години е в състава на Румския султанат. Присъединен е към Османската империя в 1515 г.
При избухването на Балканската война през 1912 г. 2 души от Кайсери са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[1]
Побратимени градове
[редактиране | редактиране на кода]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Кайсери
Гарабед Негделян (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 12 лозенградска дружина[2]- Татевос Агопян (Аготян), македоно-одрински опълченец, 23-годишен, обущар, ІІІ отделение, 12 лозенградска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[3]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 849.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 487.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 14.
