Гоно Трайчев
| Гоно Трайчев | |
| български духовник | |
| Роден |
1857 г.
|
|---|---|
| Починал | 1913 г.
|
Георги (Гоно) Трайчев (Траев, Трайков) е български общественик и духовник от Южна Македония.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Гоно Трайчев е роден през 1857 година[1] в южномакедонския град Енидже Вардар, тогава в Османската империя. Приема свещенически сан и дълги години служи в Ениджевардарската българска община. През 1907 година участва в Екзархийското преброяване в Македония.[2]
След убийството на войводата Апостол Петков и другарите му Васил Пуфката и Георги Мучитанов, през август 1911 година са опяти и погребани от Гоно Трайчев в Енидже Вардар.
През 1912 година при началото на Балканската война е арестуван от Османските власти с около 150 други българи в Енидже Вардар и е осъден на смърт. Повторно е арестуван от гръцките власти през 1913 година и е заточен на остров Трикери, където умира през 1913 година.[3]
Гоно Трайчев се жени за Екатерина, с която имат две деца – Тома Попгеоргиев, дългогодишен български учител и свещеник, и Елена.[4]
На 23 февруари 1940 година на общо събрание за секретарка на Дружеството „Менча Кърничева“ в Бургас е избрана неговата внучка Мария Гочева Дракалиева.[5] Филмът „Концлагерът Трикери“ (2013) е по идея на праправнука му Георги Дракалиев.[6]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ През 1907 година е 50-годишен, ЦДА, ф. 246К, оп. 10, а.е. 224.
- ↑ Христосков, Радослав. Социодемографски и антропонимни особености на българското екзархийско население. Православните българи в Енидже Вардар през 1906 - 1907 година според преброяването на Българската екзархия // „Македонски преглед“ XLІV (4). София, МНИ, 2021. с. 137.
- ↑ Христосков, Радослав. Националните борби на българите в Енидже Вардар и гръцкият гнет (по спомени на Георги Каяфов) // „Македонски преглед“ XLІI (3). София, МНИ, 2019. с. 141.
- ↑ ДА РАЗКАЖЕМ ЗА ЕГЕЯ – ГЕОРГИ ДРАКАЛИЕВ – ПОТОМЪК НА ПОП ГОНОВИЯ РОД АВТОР НА ФИЛМА ТРИКЕРИ // przone.info. Посетен на 29 юни 2024.
- ↑ Дракалиев, Г. Ръководни дейци на македонските дружества в Бургас в периода 1921 - 1946 г. // Македонски преглед XLІV (1). София, Македонски научен институт, 2021. с. 82.
- ↑ Константинова, Юра. Българите в османския Солун. София, Институт по балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, 2020. ISBN 978-619-7179-12-5. с. 395.
