Дино Петрушев
| Дино Петрушев | |
| български революционер | |
| Роден |
1858 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Дино Петров Петрушев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Дино Петрушев е роден в 1858 година[3] в южномакедонското градче Богданци.[1] Той е един от водачите на българското национално движение срещу гъркоманията в църквата и училището в градчето. Същевременно още в 1895 година става член на ВМОРО. В 1896 година е избран за кмет на Богданци, като продължава да се занимава и с революционна дейност. През декември 1899 година при голямата Валандовска афера е разкрита и и местната революционна организация, Петрушев е арестуван и измъчван, след което е съден в Солун заедно с поп Григор Янев, Даме Груев и Христо Стоянов. Осъден е на 5 години строг тъмничен затвор и изпратен в Акра. Лежи две години и е амнистиран. Продължва се занимава с революционна дейност до Балканските войни,[4] като става нелегален четник на ВМОРО.[1]
На 12 април 1943 година, като жител на Богданци, подава молба за българска народна пенсия, в която изтъква, че е взел участие „във всички акции за установяване[1] на българщината в с. Богданци“. Молбата е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[4]
Негов син е Кирил Петрушев, а внук от друг син е революционерът от ВМРО Кръстю Петрушев.[5]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Дино Петрушев (1858 — след 1943) | |||||||||||||||||||||||||||
| Васил Петрушев (1900 — 1984) | Кирил Петрушев (1895 — 1980) | ||||||||||||||||||||||||||
| Кръстю Петрушев (1913 — 2007) | |||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 152.
- ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 49.
- ↑ Към 12 април 1943 година е на 85 години.
- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 153.
- ↑ Перев, Владимир. Последниот атентатор (1) // tribuna.mk. Посетен на 26.11.2022.
