Стефан Каркалашев
| Стефан Каркалашев | |
| български революционер | |
| Роден |
21 декември 1897 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от септември 1933 г.
|
Стефан (Стефчо) Каркалашев (изписване до 1945 година: Стефанъ Каркалашевъ) е български революционер, терорист на Вътрешната македонска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Стефан Каркалашев е роден през 1895 година[1] или на 21 декември 1897 година[2] в Богданци, тогава село при град Гевгели в Османската империя. Емигрира в България, където се настанява в столицата София. На 26 април 1923 година убива архитекта и федералист Никола Юруков.[3] Към август 1923 година Иван Марков, Стефан Каркалашев и един турчин подготвят атентат срещу Иван Пальошев в Гевгели, но Марков освобождава Каркалашев и турчина да се приберат в България, а той безуспешно се опитва сам да извърши атентата.[4] Към края на 1923 или началото на 1924 година Каркалашев постъпва на работа в Обществена безопасност.[2] През февруари 1924 година е уволнен, но е възстановен на службата, понеже се препитава от нея. През юни повторно трябва да е уволнен.[1]
На 14 юни 1924 година изпълнява пряко поръчение на Тодор Александров и вечерта на улица „Московска“ убива българския политик Петко Д. Петков, тогава народен представител от Българския земеделски народен съюз. Убийството е организирано от поручик Димитър Радев.[5] То е извършено по изричното желание на генерал Иван Вълков, който месеци преди това спомага за убийството на Никола Генадиев.[6] Стефан Каркалашев е заловен от полицията на местопрестъплението, но след като се легитимира със служебната си карта на Обществена безопасност, веднага е освободен. По-късно отново е арестуван. Осъден е на смърт, но присъдата му е заменена с доживотен затвор.[7]
Близкият до Алеко Василев и Георги Атанасов революционер Борис Козов е изпратен в София да се срещне със Стефан Каркалашев и да установи ролята на Тодор Александров в убийството на Петков.[8]
През юли 1927 година предизвиква скандал заедно с Ипократ Развигоров и Борис Изворски след пиянство и показна стрелба в центъра на София.[9] При разцеплението във ВМРО през 1928 г. Каркалашев подкрепя михайловистите. Ранен е от четата на Борис Изворски при експедицията на протогеровистите в Пиринска Македония през юли 1928 година.[10]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Дельо Каркалашев | Мицо Каркалашев | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Панде Каркалашев | Иван Каркалашев | Петър Каркалашев (1874 – 1905) | Илия Каркалашев (1885 – ?) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Костадин Каркалашев (1897 – 1937) | Павел Каркалашев (1904 – 1933) | Петър Каркалашев | Мария Каркалашева | Стефан Каркалашев (1897 – след 1924) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Народно Събрание. Запитване по убийството на П. Д. Петковъ. Отговора на г. м-ръ председателя // Зорница. Година 44, Брой 49. 28 Юни, 1924 год. с. 3.
- ↑ а б Убиецътъ на Петковъ заловенъ // Борба. Брой 954. 18 юни 1924 год. с. I.
- ↑ Литовски, Александар. Jубилеен календар од егејскиот дел на Македонија во 2010. Организација на Македонците-потомци од Егејскиот дел на Македонија - Битола и Здружение на сетинци, попадинци и крушорадци от Лерин во Македонија. ISBN 9989-9986-3-9. с. 20. Посетен на 23 декември 2013 г.
- ↑ Гевгелија 130 години град. Општина Гевгелија, 2016. с. 74 – 75.
- ↑ Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878-1947. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-239-4. с. 169 – 170.
- ↑ Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 179.
- ↑ 21-во Народно събрание, 104 заседание, вторник, 17 юни 1924 г. Питане от народните представители К. Пастухов и Н. Пъдарев към министъра на вътрешните работи и народното здраве относително убийството на народния представител Петко Д. Петков [1] Архив на оригинала от 2007-09-29 в Wayback Machine.
- ↑ Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 179.
- ↑ Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 177.
- ↑ Гьормедъм, Ишитмедъм! // Свобода или смърт. Революционен лист IV, бр. 76. 6 август 1928. с. 16.
